Опита се да се концентрира. Тази жена беше убита от някого, почти със сигурност преднамерено. Заслужаваше повече от разсеян полицай, потънал в мисли, че може би са видели отдавна изчезналата му жена. За момента трябваше да се опита да изтласка разговора с Дик Поуп назад в мислите си и да се съсредоточи върху работата тук.
Помисли си за съпруга й, Брайън. За начина, по който се държа в залата за разпит на свидетели. Нещо не пасваше. И тогава, в това свое изморено и размътено състояние на ума, той се сети какво съвършено беше забравил да направи.
Нещо, което наскоро беше научил, че може да му разкрие много убедително казва ли Брайън Бишоп истината или не.
22
Софи слезе от влака на гарата в Брайтън и тръгна по перона. Премина с помощта на тримесечната си карта през бариерата и излезе върху полирания под на преддверието. Високо над главата й самотен гълъб летеше под високия стъклен таван. В сградата отекваше съобщение по високоговорителя — изморен мъжки глас изреждаше списък от гари, на които щял да спира някакъв влак.
Потейки се обилно в лепкавата задушна жега, Софи умираше от жажда. Спря пред една вестникарска будка да си купи кутийка кола, която веднага отвори и пресуши на две глътки. Отчаяно, просто отчаяно искаше да види Брайън.
А после точно под носа си видя с черни букви върху белия билборд на „Аргъс“: МЪРТВА ЖЕНА, ОТКРИТА В ДОМА НА МИЛИОНЕР.
Тя пусна празната кутийка в една кофа за боклук и грабна един брой на вестника от купа на стелажа.
Под заглавието със същите думи имаше цветна снимка на внушителна къща в стил псевдо-Тюдор, чиято автомобилна алея и улицата отпред бяха оградени с полицейски лента и бяха претъпкани с коли, включително две коли с надпис „Полиция“, няколко микробуса и едрия четвъртит силует на колата лаборатория за тежки произшествия. Встрани беше поместена много по-малка черно-бяла снимка на Брайън Бишоп с папийонка и привлекателна жена с небрежно-елегантна коса.
В материала отдолу пишеше:
„Рано тази сутрин в резиденцията на «Дайк Роуд Авеню», принадлежаща на богатия бизнесмен Брайън Бишоп, 41-годишен, беше открито тялото на съпругата му Кати, 35-годишна. В къщата беше повикан патолог от Министерството на вътрешните работи и впоследствие оттам беше изнесен труп.
Съсекската полиция започна разследване, оглавявано от старши детектив Рой Грейс от отдела за криминални разследвания на Съсекс.
Роденият в Брайтън Бишоп, който е управител на «Интърнешънъл Ростеринг Солушънс» АД — една от стоте най-бързо развиващи се компании в Обединеното кралство през тази година според «Сънди Таймс», — не бе открит за коментар. Съпругата му е в комитета на детската благотворителна организация с център в Брайтън — «Рокинг Хорс Апийл» и е събирала средства за много местни каузи.
Следобед ще бъде извършена аутопсия.“
С чувство на силно гадене Софи продължи да гледа втренчено страницата. До момента не беше виждала никога снимката на Кати Бишоп и нямаше представа как изглежда. Божичко, жената беше красива. Много по-привлекателна от нея самата… каквото и да направеше. Изглеждаше толкова изискана, толкова щастлива, толкова…
Тя пусна вестника обратно в купа още по-смутена. Винаги беше трудно да накара Брайън да говори за жена си. И същевременно, макар че част от нея изгаряше от любопитство да разбере всичко за тази жена, друга нейна част се опитваше да отрече съществуването й. Тя никога преди не беше имала връзка с женен мъж, никога не беше искала да има такава… опитваше се да живее съгласно простичкия морален код: „Не прави нищо, което не би желала да ти направят на теб.“
Всичко това отпадна, когато се запозна с Брайън. Той чисто и просто я помете. Хипнотизира я. Макар че започна като невинна дружба. А сега за пръв път тя виждаше съперницата си. И Кати не беше жената, която тя очакваше да види. Не че знаеше всъщност какво да очаква, Брайън никога не говореше много за нея. Но в представите й това беше някаква кисела лелка с коса на кок. Някаква ужасна стара коза, която беше подлъгала Брайън да сключи брак без любов. А не тази поразителна, самоуверена и щастлива на вид жена.
Внезапно се почувства съвсем объркана. И се зачуди какво, за Бога, мислеше, че прави тук. С неохота извади мобилния телефон от чантата си — евтината лимонова на цвят платнена чанта, която беше купила в началото на лятото, защото беше модна, но която сега й изглеждаше смущаващо долнопробна. Точно като нея самата, изведнъж осъзна тя, след като видя своето отражение в работните си дрехи в стил гръндж в огледалото на една фотобудка.
Ще трябва да си иде у дома, да се преоблече и да се освежи. Брайън обичаше тя да изглежда добре. Спомняше си с какво неодобрение я беше посрещнал, когато веднъж Софи работи до късно в офиса и се появи на среща в моден ресторант, без да се е преоблякла.