А днес следобед на това влажно късче хартия, сгънато в джоба му, имаше поръчка за кола. Ново ауди А4 кабриолет, автоматик, с нисък километраж, металик в синьо, сребристо или черно.
Той спря да си поеме дъх и изведнъж го заля тъмен неопределен страх, изсмуквайки цялата горещина на деня от тялото му, и го остави като че ли внезапно го тикнаха във фризер. Усети гъделичкане по кожата си както преди, сякаш милион термити пъплеха по нея.
Видя телефонна кабина. Имаше нужда от тази кабина. Трябваше да се концентрира, да си възвърне равновесието. Той влезе в нея и от усилието да затръшне тежката врата почувства, че се задъхва. Мамка му. Облегна се на стената на кабината в задушната жега със замаяна глава и подкосяващи се крака. Сграбчи слушалката, като се подпря с едната ръка, изрови от джоба си монета и я пусна в апарата, после набра номера на Джо.
— Обажда се Уейн Руни — каза той тихо, като че ли някой можеше да го чуе. — Тук съм.
— Дай ми номера си. Ще ти се обадя.
Скункс зачака, като се изнервяше все повече. След няколко минути телефонът най-сетне иззвъня. Последва нова поредица от инструкции. Майната му, Джо ставаше все по-параноичен от ден на ден. Или беше гледал твърде много филми с Джеймс Бонд.
Скункс излезе от будката, измина около петдесет метра по улицата, после спря и се зазяпа във витрината на магазин за рязане на стиропор по поръчка, както му бяха наредили.
Двамата полицаи отпиха от студените си кафета. По-ниският и набит от тях, чието име беше Пол Пакър, държеше чашата си с мушнат среден пръст в дръжката. Преди осем години най-горната фаланга от показалеца на дясната му ръка беше отхапана в една схватка от Скункс.
Това беше третата сделка, на която бяха свидетели през последния час. А знаеха, че същото ставаше в момента поне в половин дузина горещи точки из цял Брайтън. Във всеки час от денонощието. Да се опитваш да спреш търговията с наркотици в град като този беше като да се опитваш да спреш ледник, като го замеряш с камъчета.
За да поддържа пристрастеност към наркотик на стойност десет фунта, един наркоман извършваше престъпления от типа на кражбите на стойност от три до пет хиляди фунта месечно. Малцина обаче караха на дози за по десет фунта дневно — повечето бяха на дози за по двайсет, петдесет до стотина фунта и повече. Някои достигаха до триста-четиристотин фунта дневно. И един куп посредници си вземаха процента в процес на всичко това. По цялата верига имаше богата жътва. Разкривате неколцина, прибирате ги от улицата и след няколко дни изникват куп нови лица с нови доставки. Ливърпулци. Българи. Руснаци. С едно общо нещо помежду си. Живееха си охолно на гърба на жалките малки копеленца като Скункс.
Но Пол Пакър и колегата му Тревър Салис не бяха платили 50 лири от полицейския фонд на информатор, за да им помогне да пипнат Скункс за наркотици. Той беше твърде дребен играч, за да се занимават с него. Те се надяваха, че той ще ги заведе при съвсем различен играч в съвсем друга сфера.
След няколко минути едно ниско дебело хлапе на около дванайсет години, с кръгло луничаво лице и подстрижка тип канадска ливада, облечено в мръсна тениска с надпис „Саут Парк“, шорти и незавързани баскетболни кецове, което обилно се потеше, се примъкна до Скункс.
— Уейн Руни? — попита момчето с изменен писклив глас.
— Да-а.
Хлапето изплю малко пакетче, увито в целофан, от устата си и го връчи на Скункс, който на свой ред му връчи моторолата. След секунди хлапето вече тичаше нагоре по хълма. А Скункс се запъти обратно към караваната си.
А Пол Пакър и Тревър Салис излязоха от „Старбъкс“ и тръгнаха подире му надолу по хълма.
25
Залата за тежки произшествия в Съсекс Хаус заемаше по-голямата част от първия етаж на сградата. В нея се влизаше през врата с електронно четящо устройство в края на обширно разчупено фоайе, където бяха офисите на висшите служители на отдела за криминални разследвания и помощния им персонал.
За Рой Грейс атмосферата в тази част на централното управление на отдела за криминални разследвания беше съвсем различна от всякъде другаде в сградата, че и от другите полицейски сгради във и около Брайтън и Хоув. Коридорите и офисите на повечето полицейски участъци имаха овехтял институционален вид, но тук всичко изглеждаше ново.
Твърде ново, твърде модерно, твърде чисто, твърде, по дяволите, подредено. Твърде бездушно. Биха могли да бъдат офиси на заклети експерт-счетоводители или административната част на банка или застрахователна компания.