Съвсем наскоро, и то много сърдито, му беше казала, че Брайън винаги ще си остане работохолик, защото всъщност няма други интереси извън бизнеса си. Той се опита да парира неубедително, че бебчето му — възстановеният от него с любов ягуар от 1962 г. — представлява такъв интерес. Докато тя не му отвърна язвително, че не си спомня кога го е изкарвал от гаража за последен път. И той беше принуден да признае пред самия себе си, че и той не си спомняше.
Спомняше си, че когато се разпадаше бракът му със Зоуи, когато беше почти пред срив, лекарят му предложи да постъпи за няколко седмици в психиатрична клиника. Той отхвърли това и някак си преживя всичко. Но сега изпитваше същото чувство на потиснатост и от време на време на объркване, както тогава. И долавяше от Кати същото лошо излъчване, каквото бе долавял от Зоуи, преди да открие, че тя му изневерява. Може би само си въобразяваше.
Може би разсъдъкът му точно сега не работеше както трябва.
29
Камерата се въртеше бавно и малко на подскоци, обхващайки спалнята на семейство Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ №97. Спря се за няколко мига върху голото тяло на Кати Бишоп, което лежеше разпънато, с китки, завързани за доста претенциозните дървени колони на леглото, със следата от охлузено на врата и противогаза.
— Противогазът е бил върху лицето й, когато е открита — каза Рой Грейс на екипа си, който сега наброяваше двайсет души, събрани в залата за тежки произшествия и наблюдаващи видеоматериала, заснет от криминолозите на местопрестъплението.
Помещението побираше най-много двайсет и пет души, насядали на твърдите червени столове около правоъгълната маса, и ако е необходимо, още трийсет прави. Едно от нещата, за което го използваха, бяха оперативките за пресконференциите при тежките произшествия и точно поради тази причина в долния край, точно срещу видеоекрана, имаше извито двуцветно синьо табло, два метра високо и три метра широко, на което се мъдреше бодро електронният адрес на съсекската полиция плюс надписът на благотворителната организация „Краймстопърс“ и телефонният номер. Всички изявления за пресата и медиите се правеха от служителите на този фон.
— Кой я е махнал, Рой? — попита инспектор Ким Мърфи с любезен, но много директен глас.
Грейс беше работил и преди това с Ким, за да изправят пред съда един домовладелец от Брайтън за заговор за убийство, с излязло наскоро успешно решение, и споменът беше добър. Той я беше повикал за това разследване като свой заместник старши следовател. Тя беше блестящ, невероятно интелигентен инспектор, на трийсет и няколко години и той много я харесваше. Беше и много привлекателна, със спретнато подстригана руса коса с кичури, широко открито лице и почти неизменна омагьосваща усмивка, която прикриваше много успешно — за изненада и съжаление на не един негодник, — една изненадващо твърда, обиграна личност от типа „не-се-бъзикай-с мен“. Въпреки ранга й в нея имаше нещо момчешко. Тази вечер то беше подчертано от спортно, бежово ленено сако с пагони, което беше облякла върху бяла тениска и панталони. През повечето време идваше на работа с мотор „Харли Дейвидсън“, който поддържаше сама.
— Чистачката — каза той. — Един Господ знае какви още улики е заличила.
Тази вечер се бореше със себе си. Наистина се бореше. Трябваше да действа като старши следовател по разследване на убийство с всички отговорности, които произтичаха от това. Но колкото и да се опитваше да се съсредоточи, част от него беше съвсем на друго място, в друг град и в съвсем друго разследване. Санди. И току-що осъзна, че изобщо беше забравил да се обади на Клео, за да й каже горе-долу по кое време ще се освободи тази вечер. Щеше да се опита да й изпрати крадешком съобщение по време на тази оперативка.
Изведнъж се почувства объркан за връзката си с Клео. Ами ако Санди наистина беше в Мюнхен? Какво щеше да стане, ако се срещнеха?
Имаше твърде много неопределими величини. Тук и сега, както седеше на работното си място, в реалния свят на първа зала, с лица, които го гледаха в очакване. Въобразяваше ли си или наистина го гледаха странно?
Стегни се!
— Шест и трийсет, петък, 4 август — прочете от бележките си за оперативката. Беше свалил сакото, разхлабил вратовръзката и разкопчал две от най-горните копчета на ризата си заради изтощителната жега.
— Това е първата оперативка за операция „Хамелеон“ — продължи той. — Разследване на убийството на трийсет и пет годишно лице от женски пол, идентифицирано като мисис Катрин Маргарет Бишоп… известна като Кати… от „Дайк Роуд Авеню“ №97, Хоув, Източен Съсекс, провеждано в първия ден след откриване на тялото й в осем и трийсет тази сутрин. Ще обобщя произшествието.