Грейс изреди за няколко минути събитията, които бяха довели до откриването на тялото на Кати. Когато стигна до противогаза, както можеше да се очаква, Норман го прекъсна.
— Може би е имал хронично газове, Рой. Сложил й е противогаза от добрина — Потинг се огледа ухилен. Но никой не се усмихна.
Грейс изстена вътрешно.
— Благодаря ти, Норман — каза. — Имаме доста неща за отхвърляне. Можем да минем и без хумор.
Потинг продължаваше да се оглежда, като се хилеше неудържимо на аудиторията си, несмутен от безизразните им лица.
— Можем също така да се погрижим да не изтича информация за противогаза където и да било — добави Грейс. — Искам абсолютно мълчание по въпроса. Ясно ли е на всички?
Премълчаването на основна информация, открита на местопрестъплението, беше обичайна практика. Така, ако някой се обадеше по телефона и споменеше противогаз, разследващият екип веднага щеше да разбере, че обаждащият се почти със сигурност знае нещо.
Грейс започна да изрежда задачите на всеки един. Трябваше да се възстанови фамилното дърво на Кати Бишоп, имената на всички хора, с които е имала връзка, плюс фонова информация за тях. С това се занимаваха служителките за връзки със семействата и той вече беше определил Бела Мой да наблюдава задачата.
Бела зачете от отпечатаните пред нея бележки.
— Засега нямам много информация — каза тя. — Кати Бишоп по баща е Катрин Маргарет Дентън, единствено дете на родители, живеещи в Брайтън. Омъжила се е за Брайън Бишоп преди пет години — трети брак за нея, втори за него. Деца няма.
— Имаш ли представа защо няма? — попита Грейс.
— Не — Бела изглеждаше малко изненадана от въпроса. — Бишоп има две деца от първия си брак.
Грейс отбеляза нещо в тефтера си.
— Окей.
— Прекарва дните от седмицата предимно в Брайтън… обикновено отива в Лондон за една нощ. Брайън Бишоп има апартамент в Лондон, където прекарва от понеделник до петък.
— Място за чукане? — предположи Норман Потинг.
Грейс не отговори. Но Потинг имаше право. Липсата на деца и пет години брачен живот доста отделен един от друг не говореха за много тясна връзка. Въпреки че той и Санди бяха женени девет години и нямаха деца… но за това си имаше причини. Медицински. Той отново си записа нещо.
Дъвчейки дъвка с обичайния си високомерен вид, Алфонсо Дзафероне беше определен да работи с анализатора на ХОЛМС, за да възстанови поредицата от събития и да състави списък на заподозрените — в случая засега един, съпругът й. Трябваше да се направи пълна времева възстановка за Брайън Бишоп, за да се установи дали не е бил тук тогава, когато е била убита Кати. Имало ли е наскоро някакви сходни убийства в това графство или в другите? Нещо, в което да е използван противогаз? Дзафероне се облегна назад на стола си; раменете му бяха толкова масивни, че сигурно беше работил върху тях, помисли си Грейс. И както всички мъже в стаята, беше свалил сакото си. Безвкусни ръкавели с фалшиви диаманти и златни ленти за ръкавите блестяха върху елегантната му черна риза.
Друга задача, която Грейс беше възложил на Норман Потинг, беше да се сдобие с план на къщата на Бишоп, въздушна снимка на имота и околността и да претърси старателно всички пътища, по които можеше да се влезе вътре. Той искаше също така от Потинг, а после отделно от главния криминолог подробна оценка за местопрестъплението, включително доклади за претърсване на съседните къщи една по една, което започна рано следобед.
Потинг докладва, че двата компютъра от къщата вече бяха предадени на отдела за криминален анализ на високи технологии, записите от наземните комуникации през последните дванайсет месеца бяха иззети от „Бритиш Телеком“, както и записите от мобилните телефони на семейство Бишоп.
— Дадох телефона й, който беше намерен в колата, за проверка в телекомуникационния отдел, Рой — каза Потинг. — Имаше едно съобщение от единайсет и десет вчера сутринта, мъжки глас — Потинг погледна тефтера си. — Гласеше „Ще се видим по-късно“.
— И това ли е всичко? — попита Грейс.
— Опитаха да му се обадят, но номерът беше скрит.
— Трябва да открием кой е бил.
— Ходих в телефонната компания — отговори Потинг. — Но няма да мога да взема записите до началото на работното време в понеделник.
Петък, събота и неделя бяха най-лошите дни да започнеш разследване на убийство, помисли си Грейс. Лабораториите бяха затворени, както и административните офиси. Точно когато ти трябваше бързо информация, можеше да изгубиш два или три жизненоважни дни в очакване.