Софи обичаше апартамента си на най-горния етаж, който макар и малък, беше светъл и с много въздух и беше приятно модернизиран от собственика с бежови килими от стена до стена, стени в кремавобяло и модерни кремави ленени завеси и щори. Тя го беше украсила с афиши в рамка на някои филми на „Блайндинг Лайт Продакшънс“ и с големи черно-бели мрачни скици на лицата на някои от любимите й звезди. Имаше скица на Джони Деп, Джордж Клуни, Брад Пит и любимата й, на Хийт Леджър, която се мъдреше на почетно място на стената срещу леглото й.
Софи включи телевизора, запрехвърля от канал на канал и намери „Американски идол“ — шоу, което наистина обичаше. С увеличен звук, отчасти за да удави звука на телевизора на мисис Харсент и отчасти за да може да го чува в бокса, тя извади бутилка новозеландско вино „Совиньон“ от хладилника, отвори я и си наля чаша. После разряза авокадото, махна костилката и я пусна в кошчето за боклук, преди да го поръси с лимонов сок.
Половин час по-късно, след освежителна баня, тя седеше подпряна на леглото си в размъкната тениска, със салатата си от авокадо и скариди и вече трета чаша от виното на скута си, като гледаше как един неприятен тип, приличащ на интелектуалец, с огромни очила, беше успял да стигне до шестдесет и четири хиляди лири стерлинги в играта „Кой иска да стане милионер?“, която тя записваше от началото на седмицата. Най-сетне, докато небето постепенно потъмняваше зад прозореца й, денят й беше започнал да се оправя.
Софи не чу как във входната врата се превъртя ключ.
33
Застанал в празната хотелска стая, Рой Грейс набра номера на мобилния телефон на Брайън Бишоп. Веднага го прехвърлиха на гласова поща. „Мистър Бишоп — каза той. — Обажда се старши детектив Грейс. Моля ви, обадете ми се веднага, след като получите съобщението.“ И си остави номера. После позвъни на Линда Бъкли долу във фоайето.
— Нашият приятел имаше ли някакъв багаж?
— Да, Рой. Пътна чанта и чанта за документи… за лаптопа.
Грейс и Брансън провериха всички чекмеджета и шкафове. Нямаше нищо. Каквото и да беше донесъл тук, Бишоп го беше взел със себе си. Грейс се обърна към дежурния управител.
— Къде е най-близката евакуационна стълба?
Мъжът, който носеше идентификационна значка с надпис „РОЛАНД РАЙТ — ДЕЖУРЕН УПРАВИТЕЛ“, ги поведе по някакъв коридор към вратата на евакуационната стълба. Грейс я отвори и погледна надолу, където металните стъпала слизаха в двор, пълен с кофи за боклук на колела. Носеше се силна миризма на готвено. Той затвори вратата, като мислеше трескаво. Защо, по дяволите, Бишоп се беше измъкнал отново? И къде е отишъл?
— Мистър Райт — каза той, — трябва да проверя дали някой е телефонирал на нашия гост Стивън Браун или пък той се е обаждал по телефона, докато е бил тук.
— Няма проблеми… можем да слезем в моя офис.
Десет минути по-късно Грейс и Бенсън седяха във фоайето на хотела с Линда Бъкли.
— Окей — каза Грейс, — търсили са го по телефона в пет и трийсет — той погледна собствения си часовник. — Приблизително преди два и половина часа. Но нямаме информация кой е бил. Той не се е обаждал от телефона на хотела. Може би е използвал мобилния си телефон… но не можем да разберем това, докато не получим разпечатките… което ще стане най-рано в понеделник, съдейки по предишния ни опит с телефонните компании. Измъкнал се е с багажа си, вероятно по евакуационната стълба, като преднамерено те е избегнал. Защо?
— Един невинен човек не се държи така — каза Глен Брансън.
Дълбоко замислен, Грейс слабо кимна в потвърждение на този очебиен коментар.
— Носел е със себе си две чанти. Пеш ли е отишъл някъде, или е взел такси?
— Зависи къде е отишъл — каза Брансън.
Грейс изгледа колегата си с поглед, който обикновено пазеше за малоумни.
— Та къде е отишъл, Глен?
— У дома? — каза Линда Бъкли в опит да помогне.
— Линда, искам да се свържеш с местните компании за таксита. Обади се на всички. Виж дали някое такси е качило мъж, който да отговаря на описанието на Бишоп, в близост до този хотел, някъде около пет и двайсет — пет и трийсет днес следобед. Виж дали някой е поръчал тук да дойде такси. Глен, провери персонала. Питай дали някой е видял Бишоп да се качва в такси.