Вътре в нея изригна ледена вода. Тя грабна веригата, затваряйки отново вратата, като я задърпа в опит да я освободи, но веригата заяде, проклетото нещо заяде! Как можеше да заяде? Тя трепереше, викаше, заглушени отекващи писъци.
— Помощ! Помогнете ми! Помогнете ми! О, моля ви, ПОМОГНЕТЕ МИ!
После точно зад себе си чу стържещ метален вой.
Завъртя рязко глава. И го видя какво държеше в ръце.
Устата й се отвори, този път безмълвно, а гърлото й замръзна. Тя стоеше, скимтейки от страх. Като че ли цялото й тяло щеше да рухне. Без да може да се контролира, Софи се напика.
40
Чел съм, че опустошителните новини имат странно въздействие върху човешкия мозък. Той неизличимо споява в едно времето и мястото. Може би отчасти поради начина, по който сме направени ние, хората — за да ни отправи предупредителен сигнал за опасност в живота ни или в света.
Тогава не съм бил роден и не мога да гарантирам за това, но хората твърдят, че си спомняли точно къде са били и какво са правили, когато чули новината на 22 ноември 1963 г., че президентът Джон Кенеди бил убит от наемен стрелец в Далас.
Спомням си къде бях и какво правех, когато чух новината, че на 8 декември 1980 г. бяха застреляли Джон Ленън. Спомням си също така много ясно, че седях на бюрото в кабинета си и търсех в интернет изолационна тръба за електропроводници на марк II ягуар 3.8, седан от 1962 г., една неделна сутрин на 31 август 1997 г., когато чух новината, че принцесата на Уелс Даяна е загинала в автомобилна катастрофа в един тунел в Париж.
Но най-вече си спомням къде бях и какво точно правех онази юлска сутрин, единайсет месеца по-късно, когато получих писмото, което провали живота ми.
41
Рой Грейс седеше на бюрото в малкия си задушен офис в Съсекс Хаус в очакване на новини за Брайън Бишоп и си запълваше времето до оперативката в единайсет часа. Гледаше мрачно не по-малко мрачното изражение на почти четирикилограмовата кафява пъстърва, препарирана и монтирана в стъклена кутия, закачена на стената в офиса му. Беше поставена точно под кръглия дървен часовник — реквизит от фалшивия полицейски участък в „Сметката“, който Санди му бе купила през други, по-щастливи времена на една разпродажба.
Рибата я беше купил по внезапна прищявка от една сергия на „Портобело Роуд“. Когато имаше оперативка с млади полицайчета със свежи физиономии, той понякога я включваше в една все по-изтъркана шега за търпението и голямата риба.
На бюрото пред него се трупаше купчина документи, които трябваше внимателно да прегледа — част от подготовката за предстоящото след няколко месеца дело на Карл Венер, един от най-отвратителните перверзници, които Рой бе срещал в практиката си. Надяваше се, че ако не прецака подготовката, Венер щеше да бъде изправен пред няколко наслагващи се доживотни присъди откъм кофтито страна. Но човек никога не можеше да е сигурен какво ще направи някой от онези чалнати съдии, които се разхождаха наоколо.
Вечерята му, която беше избрал преди няколко минути от супермаркета АСДА, също беше на бюрото. Сандвич с риба тон, все още в прозрачната си пластмасова кутийка с жълт стикер, на който пишеше „Ниско съдържание!“, ябълка и десертче „Туикс“, заедно с кутийка диетична кола.
Няколко минути остана загледан във водопада от електронни съобщения, като отговори на някои, а повечето изтри. Колкото и бързо да се разправяше с тях, изсипваха се все нови и броят на останалите без отговор в кутията за входящи документи гонеше двеста. За щастие Елинор щеше да се оправи с повечето от тях. Тя вече беше изчистила дневника му — автоматичен процес, когато започваше голямо криминално разследване.
Беше оставила само неделния обяд със сестра му Джоди, която не беше виждал повече от месец, и напомняне да купи подарък и картичка за рождения ден на кръщелницата си Джей Сомърс, която идната седмица ставаше на девет години. Чудеше се какво да й купи… и реши, че Джоди, която имаше три — кои по-малки, кои по-големи — деца, ще знае по-добре. Освен това си отбеляза наум да отложи обяда, ако замине за Мюнхен.
Около петнайсет съобщения бяха свързани с полицейския отбор по ръгби, на който беше избран за председател през есенния сезон. Те всички подсещаха остро, че въпреки славната топлина на днешния ден след по-малко от четири седмици идваше септември. Лятото свършваше. Дните бяха вече забележимо по-къси.
Грейс натисна един клавиш, за да извика софтуерния пакет „Вантидж“ на вътрешната компютърна полицейска система и да провери какви произшествия бяха записани през последните няколко часа. Докато плъзгаше поглед по оранжевите букви, нищо не привлече окото му. Все още беше твърде рано — по-късно щеше да има колкото щеш сбивания, нападения и побои. Пътнотранспортни произшествия на шосето от Лондон за Брайтън. Открадната чанта. Крадец в отдела на „Теско“ на „Баудъри Роуд“. Открадната кола, зарязана на бензиностанция. Избягал кон на шосе А27.