Грейс погледна Брансън, който кимна.
— Оказа ли ви първа помощ или нещо такова? — попита Брансън.
Бишоп ги изгледа един след друг.
— Какво ви става, момчета? Като проклета инквизиция сте. Искам да ви помогна. Какво общо има с това, по дяволите, някаква си драскотина на ръката ми?
— Мистър Бишоп, в нашата работа задаваме страшно много въпроси. Такава е нашата практика. Изкарал съм дълъг ден, както и детектив сержант Брансън, а съм сигурен, че и вие сте изтощен. Моля ви, потърпете и отговорете на въпросите ни и ще можем по-рано да си тръгнем оттук. Колкото повече успеете да ни помогнете, толкова по-скоро ще хванем убиеца на жена ви — Грейс отпи от водата и каза внимателно: — Любопитни сме да разберем защо сте напуснали „Хотел дю Вен“ и сте се преместили в „Лансдаун Плейс“. Можете ли да ни обясните причините за това?
Очите на Бишоп се задвижиха, като че ли проследяваше пътя на някакво насекомо по килима. Грейс проследи погледа му, но не видя нищо.
— Защо ли? — Бишоп изведнъж го погледна втренчено. — Какво искате да кажете? Наредиха ми да се преместя.
Сега беше ред на Грейс да сключи вежди.
— Кой ви нареди?
— Ами… полицията. Предполагам, че вие.
— Не ви разбирам.
Бишоп разтвори широко ръце. Създаде добро впечатление, че е истински изненадан.
— Обадиха се в стаята ми. Полицаят каза, че „Хотел дю Вен“ бил обсаден от пресата и че ще ме преместите.
— Как се казваше полицаят?
— Аз… аз не си спомням. М-м-м… може би Канинг? Детектив сержант Канинг?
Грейс погледна Брансън.
— Да знаеш нещо по въпроса?
— Нищо — отвърна Брансън.
— Мъж ли беше или жена? — попита Грейс.
— Мъж.
— Значи името му беше детектив сержант Канинг? Сигурен ли сте?
— Да. Канинг. Детектив сержант Канинг. Определено беше Канинг.
— Какво точно ви каза този мъж? — Грейс внимателно следеше очите му. Те отново се стрелнаха вляво.
— Че сте ми запазили стая в „Лансдаун Плейс“. Че до задния вход ще ме чака такси, до входа за персонала, зад кухнята. Че трябва да сляза дотам по евакуационната стълба.
Грейс записа в тефтера си „Детектив сержант Канинг“.
— Този полицай по кой телефон ви се обади — по мобилния или по хотелския?
— По хотелския в стаята — каза Бишоп, след като помисли малко.
Грейс изруга мислено. Това щеше да затрудни потвърждаването или проследяването. Централата на хотела записваше входящите разговори, но не и номерата им.
— В колко часа стана това?
— Около пет и трийсет.
— След като сте се настанили в „Лансдаун Плейс“, сте излезли. Къде отидохте?
— Отидох да се разходя по крайбрежния булевард — Бишоп измъкна кърпичка и попи очите си. — Ние с Кати обичахме да ходим там. Тя обичаше да ходи на плажа. Беше запалена плувкиня — той млъкна и отпи от водата. — Трябва да се обадя на децата си… те и двете са в чужбина, на почивка. Аз… — той млъкна.
Същото стори и Рой Грейс. Нямаше полицай на име Канинг в екипа му.
След като се извини, старши детективът излезе от стаята и отиде по коридора до първа зала. Само с няколко щракания на клавиатурата на работното си място Грейс установи, че полицай с такова име не съществува в цялата съсекска полиция.
43
Малко преди полунощ Клео отвори входната врата на жилището си, облечена в развързан копринен черен корсаж. Той прикриваше горните десет сантиметра от бледите й стройни бедра и нищо повече. В протегнатата си ръка държеше чаша „Гленфидих“ с лед, пълна до ръба. Единственото друго нещо по нея беше съблазнителен силен мускусен парфюм и най-мръсната усмивка, която Рой беше виждал на лицето на жена.
— Ау! Е на това му казвам… — започна той, докато тя затръшваше вратата с ритник зад гърба му, а корсажът се свлече още по-надолу, разкривайки едрите й, стегнати гърди. И успя да стигне само дотам, защото все още с чаша в ръка, тя обви ръце през врата му и притисна влажните си устни в неговите. След миг в устата му се плъзна кубче лед с вкус на уиски.
Очите й, замъглени, усмихнати, танцуваха пред неговите.
След като наклони достатъчно назад глава, така че той продължаваше да я вижда извън фокус, тя каза:
— Имаш твърде много дрехи по себе си!
После, след като му връчи чашата, започна жадно да му разкопчава ризата, като целуваше зърната на гърдите му, после гърдите му, а след това вкара с уста още едно кубче лед дълбоко в пъпа му. Погледна го с очи, които като че ли го обгориха с щастие, очи с цвят на слънчева светлина върху лед.
— Толкова си страхотен, Рой. Божичко, толкова, толкова си страхотен.
Задъхан, хрускайки остатъка от леденото кубче, той каза: