Клео се уви около него. Ръката й се плъзна надолу по корема му и обви гениталиите му.
— Спи ли му се на Голямото момче?
— Мъничко.
Тя вдигна чашата с уиски до устните му. Той отпи като бебе.
— Та как мина денят ти? Или предпочиташ да поспиш?
Той се опита да събере мислите си. Въпросът беше добър. Как, по дяволите, беше минал денят му?
Кой ден?
Започваше да си спомня. Лека-полека. Извънредната оперативка в единайсет часа. Никой нямаше за докладване нищо важно, с изключение на него самия. Преместването на Брайън Бишоп от „Хотел дю Вен“ в „Лансдаун Плейс“… и странното обяснение, което даде Бишоп.
— Сложно — каза той, триейки нос в дясната й гърда, като лапна зърното й, а после го целуна. — Ти си най-красивата жена на света. Някой казвал ли ти е това?
— Ти — ухили се тя. — Само ти.
— Нищо чудно. Никой друг мъж на тази планета няма вкус.
Тя го целуна по челото.
— Всъщност може да ти стори странно от устата на стръвница като мен, но не съм ги опитвала всичките.
Той се ухили в отговор.
— Сега вече няма да ти се налага.
Тя го погледна насмешливо, понамести се и подпря брадичка на едната си ръка.
— Няма ли?
— Липсваше ми цялата седмица.
— И ти ми липсваше — каза тя.
— Колко?
— Няма да ти кажа… не искам да се възгордееш!
— Кучица!
— Тя вдигна свободната си ръка във въздуха и сви показалеца си, имитирайки провокационно омекнал член.
— Не задълго — каза той.
— Добре.
— Ти си абсолютно порочна.
— Ти ме караш да се чувствам порочна — тя го целуна, после се отдръпна няколко сантиметра, като старателно изучаваше лицето му. — Харесвам косата ти.
— Така ли?
— Ъхъ. Прилича ти. Наистина я харесвам!
Той се изчерви леко от комплимента.
— Радвам се. Благодаря ти.
Глен Брансън му опяваше за прическата му, откакто си спомняше, като все му разправяше, че трябва да я промени, и най-сетне му записа час при един много моден тип на име Йън Хабин в някакъв салон в най-баровската част на Брайтън. Години наред Грейс си подстригваше косата на къса четка при печален възрастен италианец в една старовремска бръснарница. За него беше направо преживяване бъбриво младо момиче да му мие косата с шампоан в помещение, окачено с произведения на изкуството, кънтящо от рок музика.
И тогава Клео каза:
— Значи в неделя ще обядваме със сестра ти Джоди, така ли?
— Да.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за нея? Мъчи ли се да те опази от всичко? Ще ме подложи ли на разпит от трета степен? От рода на „Тази стара уличница добра ли е за брат ми?“ — тя му се ухили насмешливо.
Грейс отпи голяма глътка уиски, опитвайки се да спечели време да подреди мислите и отговора си. После отпи втора глътка. Най-сетне каза:
— Имам проблем.
— Продължавай.
— В неделя трябва да отлетя за Мюнхен.
— Мюнхен ли? Винаги съм искала да ида там. Приятелката ми Ана-Лиза, която е стюардеса, казва, че това е най-доброто място в света за пазаруване на дрехи. Хей, мога да дойда с теб! Да намеря евтини билети за „изиДжет“ или нещо подобно?
Той залюля чашата. Отпи още една глътка, като се чудеше да й каже ли невинна лъжа или истината. Не искаше да я лъже, но в този момент това изглеждаше по-безболезнено, отколкото да й кажеше истината.
— Това е официално полицейско посещение… отивам с колега.
— О… кой е той? — тя го гледаше втренчено.
— Един инспектор от друга служба. Отиваме на среща за обсъждане на шестмесечен обмен на полицаи. Инициатива на ЕС — каза той.
Клео поклати глава.
— Мислех, че сключихме пакт никога да не се лъжем, Рой.
Той я погледна, после сведе очи, чувствайки, че се изчервява.
— Мога да те чета като книга, Рой. Знам как да те чета. Мога да чета по очите ти. Ти самият ме научи, спомняш ли си? За погледа вдясно и вляво. Памет и логически построения.
Грейс усети как нещо дълбоко в сърцето му рухна. След известно колебание й разказа как може би Дик Поуп е видял Санди.
Клео реагира, като се отдръпна рязко от него. И той внезапно усети, че ги разделя пропаст от Земята до Луната.
— Хубаво — каза тя. Прозвуча все едно, че току-що беше захапала лимон.
— Клео, трябва да ида там.
— Разбира се, че трябва.
— Нямам предвид това.
— Нямаш ли?
— Клео, моля ти се. Аз…
— И какво ще стане, ако я намериш?
Той вдигна безпомощно ръце.
— Съмнявам се, че ще успея.
— А ако я намериш? — настоя тя.
— Не знам. Поне ще разбера какво й се е случило.
— И ако тя поиска да се върне? Затова ли ме излъга?
— След девет години?
Тя се изтърколи настрани, с лице към стената.
— Ако изобщо е тя, в което се съмнявам.