— Как ви е днес ръката? — попита Грейс.
Бишоп вдигна дясната си ръка, за да я видят добре. Грейс отбеляза зарасналите драскотини.
— Добре е — каза. — По-добре е. Благодаря.
— Случват ли ви се често злополуки? — продължи Грейс.
— Не бих казал.
Грейс кимна, а после замълча. Брансън му хвърли насмешлив поглед, който той игнорира.
Ако Бишоп беше убил жена си, би могъл да се нарани по време на това. Или пък просто да нарани ръката си поради непохватност. Бишоп не изглеждаше непохватен човек. Напълно възможно бе, разстроен от мъката, да не преценява правилно, но имаше и други възможни обяснения за нараняването му. Повечето престъпници се превръщаха в торба оголени нерви в часовете след престъплението.
„В червена мъгла ли сте, мистър Бишоп!“
— Докъде стигнахте? — попита внезапно Брайън Бишоп с прегракнал глас, като погледна двамата един подир друг. — Имате ли някаква улика кой би могъл да направи това?
„Да, имам и имам чувството, че е пред мен“, помисли си Грейс, но направи всичко възможно това да не проличи.
— Боя се, че не сме напреднали кой знае колко от снощи, сър. Вие сетихте ли се за нещо? Има ли някой, когото да сте подразнили с мисис Бишоп? Някакви врагове, за които да се сещате?
— Не… не… съвсем не. Мисля, че някои хора ни завиждаха.
— Мислите.
— Ами, Кати и аз… ние… ние сме… бяхме… знаете ли… една от златните двойки на града. Не го казвам във вулгарния и фуклив смисъл. Просто като факт. Начинът ни на живот.
— Който ви беше наложен, нали? — не се удържа Грейс и забеляза, че Брансън се подсмихва.
Бишоп се усмихна безрадостно.
— Не, всъщност ние си го избрахме. По-скоро… Кати… тя обичаше светлините на рампата. Винаги е имала големи социални амбиции.
Една муха се стрелна на зигзаг из стаята. Грейс я проследи с поглед, преди да каже:
— Това набиващо се на очи бентли, което карате… то ваш избор ли беше или на жена ви?
Бишоп сви рамене.
— Марката избрах аз… но Кати май настоя за цвета… наистина го харесваше.
Грейс се усмихна, опитвайки се да го обезоръжи.
— Много дипломатично от ваша страна, сигурен съм. Жените могат да се запънат за играчките на момчетата, ако не участват и те — и му хвърли остър поглед. — Понякога и обратното.
Детектив сержантът му направи гримаса.
Бишоп се почеса по тила.
— Вижте… аз… аз имам… аз имам нужда от вашата помощ… за… трябва да уредя погребението… какво да правя?
Грейс кимна съчувствено.
— Боя се, че ще зависи от съдебния следовател кога да освободят трупа. Но междувременно би било добра идея да се ангажира погребален агент. Линда Бъкли може да ви помогне с това.
Бишоп се втренчи в кафето си и изведнъж заприлича на изгубено малко момченце, сякаш приказките за погребален агент направиха нещата твърде непоносими за него.
— Аз искам само да преговорим поредицата от събития с вас — каза Грейс, — за да съм сигурен, че съм записал правилно.
— Да? — Бишоп го погледна почти умолително.
Грейс се наклони над масата и прелисти назад няколко страници от бележника си.
— Прекарали сте четвъртък вечер в Лондон, после сте отишли с колата до Брайтън, за да играете голф рано в петък сутрин — Грейс прелисти още една страница и за момент се зачете внимателно. — В шест и половина сутринта вчера вашият портиер Оливър Даулър ви е помогнал да натоварите стиковете ви за голф и багажа в колата, така ни казахте. Вярно ли е?
— Да.
— И сте прекарали нощта в Лондон, след като сте вечеряли с финансовия си съветник мистър Фил Тейлър?
— Да, той може да потвърди това.
— Той вече го направи, мистър Бишоп.
— Хубаво.
— И портиерът ви потвърди, че ви е помогнал да натоварите багажа в колата около шест и трийсет сутринта.
— Би трябвало да го направи.
— Наистина — каза Грейс. Той се зачете отново в бележките си. — Сигурен ли сте, че не сте излизали никъде между вечерята с мистър Тейлър и тръгването ви сутринта?
Брайън Бишоп се поколеба, сещайки се за странния телефонен разговор със Софи вчера, в който тя твърдеше, че е преспал с нея след вечерята с Фил Тейлър. Нямаше никакъв смисъл. Невъзможно е да е шофирал час и половина до апартамента й в Брайтън, а после да се е върнал в Лондон, без да го запомни.
Като погледна към двамата полицейски служители един подир друг, той каза:
— Не съм. Не. Абсолютно не.
Грейс забеляза колебанието му. Дали не беше сега моментът да му разкрие информацията, която имаше, че бентлито на Бишоп е било засечено от камера на път за Брайтън в единайсет и четирийсет и седем в четвъртък вечер?