— Часът е шест и трийсет, събота, 5 август — прочете той официално пред събралите се от бележките си, подготвени от Елинор Ходжсън. — Това е четвъртата ни оперативка за операция „Хамелеон“, разследване на смъртта на мисис Катрин Маргарет Бишоп… известна като Кати… провеждано за втори ден от намирането на трупа й в осем и трийсет вчера сутринта. Ще обобщя събитията след произшествието.
Резюмира нещата накратко, изпускайки някои подробности, после завърши с гневен упрек, че някой е издал жизненоважната информация за противогаза на репортера на „Аргъс“ Кевин Спинела. Оглеждайки свирепо стаята, попита:
— Някой да знае как е попаднала тази информация при него?
Посрещнаха го празни погледи.
Жегата и препирнята с Клео го правеха раздразнителен, готов да избухне заради всяко дребно нещо в момента, и той удари с юмрук по масата.
— Това се случва за втори път през последните месеци — хвърли поглед на заместничката си Ким Мърфи, която кимна в знак на съгласие. — Не казвам, че го е направил някой в тази стая — добави той, — но ще открия на всяка цена кой е виновен и искам вие всички да се ослушвате. Окей?
Никой не възрази. Последва миг на тежка тишина, прекъсната от проблясък на мълния и внезапно примигване на всички лампи в стаята. Малко по-късно се чу още един гръмотевичен тътен.
— Сега по един организационен въпрос, ще отсъствам от сутрешните оперативки… ще ги поеме инспектор Мърфи.
Ким Мърфи кимна отново.
— Ще отсъствам от страната няколко часа — продължи Грейс. — Но тръгвам с мобилния си телефон и с моето „Блекбъри“, така че ще имате връзка с мен по всяко време по телефона и по електронната поща. Добре, сега да видим индивидуалните ви доклади — той погледна в бележките си, проверявайки какви задачи беше раздал, макар че повечето си ги спомняше. — Норман?
Гласът на Потинг звучеше като дълбоко, понякога мрънкащо ръмжене, утежнено от провинциално „ръкане“.
— Имам нещо, което може да е важно, Рой — каза детектив сержантът.
Потинг, който се придържаше към подробностите, изложи информацията с доста официална и досадна терминология, която би могъл да използва, ако даваше показания в съда.
— Ти ми възложи да проверя записите на наблюдателните камери в района. Прегледах записите на всички произшествия, докладвани в четвъртък вечерта, и забелязах, че един микробус за водопроводни услуги, за който бе съобщено, че е откраднат в Луис в четвъртък следобед, е бил изоставен на входната отсечка към една бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“, на магистрала А27 в западна посока, две мили на изток от Луис, рано вчера сутринта.
Той замълча, за да прелисти назад няколко страници от бележника си.
— Реших да разследвам, защото ми се стори странно…
— Защо? — атакува го детектив сержант Бела Мой.
Грейс знаеше, че тя не можеше да понася Потинг и ще използва всяка възможност да го унижи.
— Ами, Бела, стори ми се, че микробус, пълен с водопроводни инструменти, едва ли ще бъде избран от повечето любители на бързото каране — отговори той, предизвиквайки вълничка смях. Дори Грейс си позволи да се усмихне.
С каменно лице Бела се тросна:
— Но може да бъде избран от водопроводчик мошеник.
— Не и при цените, които вземат водопроводчиците… те всички карат баровски коли.
Този път смехът беше още по-силен и Грейс вдигна ръка за тишина.
— Ако може да се придържаме към работата, моля? Изправени сме пред нещо много сериозно.
Потинг продължи да рие като булдозер.
— Просто ми се стори, че има нещо нередно. Зарязан микробус за водопроводни услуги. По същото време е била убита и мисис Бишоп. Не зная защо направих връзка… наречете го полицейски нюх.
Той погледна към Грейс, който му отвърна с кимване. Той знаеше за какво говори Потинг. Най-добрите полицаи имаха инстинкти. Интуиция. Способността да определят… да подушат… когато нещо беше наред или не, по причини, които никога не можеха да обяснят логически.
Бела изгледа по детски убийствено Норман Потинг, сякаш опитвайки се да го накара да сведе поглед. Грейс си отбеляза наум да поговори с нея за това нейно отношение след оперативката.
— Тази сутрин отидох на бензиностанцията на „Бритиш Петролиъм“ и поисках да разгледам записите на камерата за наблюдение на площадката от предната вечер. Персоналът беше отзивчив, отчасти защото двама души си бяха заминали, без да им платят — Потинг изведнъж самодоволно погледна право към Бела. — Камерата заснема по един кадър на всеки трийсет секунди. Когато разгледах записите, видях беемве кабриолет, пристигнало точно след полунощ, което, както после установих, беше колата на мисис Бишоп. Също така успях да разпозная жената, която отиваше към магазина на бензиностанцията като мисис Бишоп.