— Това може да е важно — каза Грейс.
— Нататък става още по-интересно — ветеранът детектив изглеждаше сега още по-доволен от себе си. — След това проверих отвътре колата в резиденцията на Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ и открих талон за паркиране, издаден в пет и единайсет следобед в четвъртък от автомат на „Саутовър Роуд“ в Луис. Микробусът е бил откраднат от един паркинг точно зад „Клиф Хай Стрийт“… на около пет минути път оттам.
Потинг замълча. След няколко мига Грейс го подкани:
— И?
— Не мога да добавя нищо повече на този етап, Рой. Но имам чувството, че има някаква връзка.
Грейс го погледна твърдо.
— Продължавай по случая — каза му и се обърна към Дзафероне.
На Алфонсо Дзафероне беше възложена важната, но досадна задача да проследи времевите възстановки. Дъвчейки нагло дъвка, той докладва за работата си с екипа на ХОЛМС и свързването на серията от събития, заобикалящи откриването на тялото на Кати Бишоп.
Младият детектив съобщи, че Кати Бишоп започнала деня си, когато я бяха намерили мъртва, с едночасова гимнастика у дома с личния си треньор. Грейс си отбеляза, че трябва да го разпитат.
След това посетила център за красота в Брайтън, където й направили маникюр. Грейс си записа да разпитат персонала. После отишла на обяд в ресторант „Хавана“ в Брайтън с една дама на име Каролайн Аш — организаторка на призивите за местна благотворителност за деца от „Рокинг Хорс Апийл“, за да обсъдят плановете за една инициатива за набиране на средства, на която Кати и съпругът й щели да домакинстват у дома си на „Дайк Роуд Авеню“ през септември. Грейс си записа да разпита мисис Аш.
Изтощителният ден на мисис Бишоп, каза Дзафероне със значителен сарказъм, продължил с посещение при фризьора в три часа. След това следите й се губели. Информацията, предоставена от Норман Потинг, очевидно попълваше празнините.
Следващият доклад беше от най-последния член, привлечен в екипа на Грейс, жилавата, наблюдателна, към четирийсетгодишна детектив Памела Бъкли, която мнозина объркваха със служителката за връзки със семействата Линда Бъкли и с която толкова си приличаха, че биха могли да бъдат сестри. И двете бяха руси, но косата на Линда беше остригана по момчешки късо, докато на Памела беше по-дълга, с доста строга линия.
— Открих шофьора на таксито, който е возил Брайън Бишоп от „Хотел дю Вен“ до хотел „Лансдаун Плейс“ — каза Памела Бъкли и погледна в бележника си. — Името му е Марк Тъкуел и кара такси на „Хоув Стриймлайн“. Не си спомня Бишоп да си е наранявал ръката.
— Възможно ли е Бишоп да се е наранил, без шофьорът да забележи?
— Възможно е, сър, но е малко вероятно. Той каза, че Бишоп мълчал през цялото време, докато пътувал. Смята, че ако се бил наранил, щял да каже.
Грейс кимна, като си записа нещо, без да е убеден, че това води някъде.
После Бела Мой направи подробно описание на личностите на Кати и Брайън Бишоп. Описанието на Кати не беше особено ласкаво. Омъжвана два пъти преди това — веднъж за неуспял рок певец, когато била на осемнайсет. Развела се с него на двайсет и две години, а после се омъжила за богат брайтънски предприемач, с когото се развела шест години по-късно, когато била на двайсет и осем. Бела се свързала с двамата мъже, които я описали доста неласкаво като човек, който се интересува само от пари. Две години по-късно се омъжила за Брайън Бишоп.
— Защо не е имала деца? — попита Грейс.
— Направила е два аборта от рок певеца. Предприемачът вече имал четири деца и не искал повече.
— Затова ли се е развела с него?
— Той така ми каза — отговори Бела.
— Получила ли е голяма издръжка при развода?
— Според него около два милиона.
Грейс отново си записа нещо. После каза:
— Били са женени с Брайън Бишоп от пет години. И не знаем причината, поради която не са имали деца. Трябва да го попитаме. Би могло да бъде предмет на спор помежду им.
Следващият в списъка на Грейс беше детектив сержант Гай Бечълър. Грейс беше възложил на детектив сержанта да претърси старателно къщата на Брайън Бишоп, след като си свършеха работата криминолозите, а междувременно да действа като координатор.