— Имам нещо, което може да е важно — каза Бечълър. Той вдигна една червена папка с индексен разделител отгоре. Отвори я и извади няколко листа хартия формат А4, защипани заедно, с логото на банката на Хонконгската и шанхайска банкова корпорация. — Един криминолог от местопрестъплението я е намерил в кантонерка в кабинета на Бишоп — каза той. — Това е полица за застраховка живот, направена преди шест месеца на името на мисис Бишоп. За три милиона лири стерлинги.
50
Повечето от нас в някой миг от живота си имат една ГОЛЯМА ИДЕЯ. Моментът на „Еврика!“ идва при всеки по различен начин, често по случайност или благодарение на способността ни да откриваме ненадейно разни неща. На Александър Флеминг му се случил, когато оставил малко бактерии през нощта в лабораторията си и в резултат на това открил пеницилина. Стив Джобс пък се сблъскал с него, когато гледал някакъв часовник „Суоч“ и проумял, че предлагането на компютри в цветова гама е крачка напред за „Апъл“. По някое време един такъв момент сигурно е споходил и Бил Гейтс.
Тези идеи ни спохождат, когато ги очакваме най-малко — когато, легнали във ваната, се притесняваме за едно или друго или пък лежим в леглото посред нощ, без да можем да мигнем, или може би когато просто си седим на бюрото. Идеята, която не е хрумвала на никого преди нас. Идеята, която ще ни направи богати, ще ни измъкне от неприятните задължения и ежедневните досади, с които трябва да се примиряваме. Идеята, която ще промени живота ни и ще ни даде свобода!
Моята ми хрумна в събота, на 25 май 1996 година, в единайсет и двайсет и пет вечерта. Ненавиждах работата си на софтуерист в една компания в Ковънтри, която разработваше скоростни кутии за състезателни коли. Опитвах се да измисля как да организирам живота си — и разбирах, че след като скоро щях да стана на трийсет и две години, животът ми не можеше да бъде организиран повече. Пътувах с чартърен самолет след отвратителна едноседмична почивка в Испания, когато на летището в Малага внезапно обявиха стачка и не излетя нито един самолет.
Наземният персонал се опита да ни разпредели по хотели за нощувка, но положението беше безнадеждно. Едно-единствено момиче на гишето на чартърната компания се опитваше да намери места за 280 души. А на гишетата на другите въздухоплавателни линии имаше служители, които се опитваха да сторят същото за своите закъсали пътници. Може би три до четири хиляди души бяха заседнали на летището и нямаше начин да настанят всички ни.
Аз легнах на една скамейка във фоайето. И тогава ме споходи моят миг! Една компютърна софтуерна програма, инсталирана в местните хотели и във всички въздухоплавателни линии, би могла да разреши проблемите им. Печалбите на хотелите щяха моментално да скочат; кошмарът за въздухоплавателните линии моментално щеше да се разреши. После започнах да мисля за други приложения извън отложените полети. Всяка организация, която трябваше да настани голям брой хора на определени места, и всяка организация, която разполагаше с места за продан. Туристически оператори, затвори, болници, агенции за подпомагане при бедствия, въоръжените сили бяха само част от потенциалните клиенти.
Бях открил своята златна мина.
51
Приливът се надигаше по крайбрежието на Брайтън и Хоув, но все още прозираха кални плитчини между дребните камъчета на плажа и разпенените, разбиващи се морски вълни. Беше почти осем и половина вечерта и слънцето бързо се спускаше към хоризонта, но на плажа имаше още много хора.
Сладък дим от барбекю се смесваше с миризмата на сол, водорасли и катран. Звуци от музиката на дрогирана група, свиреща на варели на крайбрежния булевард, се носеше в топлия, неподвижен въздух. Две малки голи деца копаеха с пластмасови лопатки в калта, подпомагани от силно изгорял на слънцето мъж в крещящи шорти и бейзболна шапка, който добавяше поредния слой на вече извисяващ се пясъчен замък.
Двама млади влюбени по шорти и тениски вървяха боси по хладната влажна кал. Стъпваха върху купчинките, изровени от червеите за стръв, по обърнати черупки от миди, по парчета водорасли, като внимателно избягваха по някоя и друга ръждясала тенекия, захвърлена бутилка или празна пластмасова кутия. С преплетени пръсти те се спираха на всеки две крачки, за да се целунат, а в свободните си ръце държаха джапанките си.
Безгрижни, усмихнати, те задминаха тържествен възрастен мъж в омачкана бяла шапка, нахлупена плътно върху ушите, който размахваше пред себе си метален детектор на няколко сантиметра над калта. Задминаха младеж в гумени ботуши и панталони в защитен цвят, върху които се вееше разкопчана риза, с торба за риболовни такъми до себе си да копае червеи за стръв с градинска лопата и да ги изсипва в гумено ведро.