Телефонът й звънеше отново. Тя погледна дисплея. Номерът беше скрит. Почти сигурно беше делово обаждане. Клео вдигна.
Беше операторът от полицейската централа в Брайтън. На плажа край Уест Пиър намерили тяло. Искаха тя да го придружи до моргата.
Докато затваряше, Клео пресметна набързо. Кога беше отворила тази бутилка вино? Някъде към шест часа? Преди четири и половина часа. За средностатистическата жена два промила алкохол бяха лимитът за шофиране. Бутилка вино съдържаше шест промила. На час изгаряше по един промил. Можеше да шофира, почти де.
След пет минути напусна дома си, мина по улицата и отключи спортния си морис.
Докато се качваше и си слагаше предпазния колан, една фигура изникна от сенките на входа на някакъв магазин малко по-надолу по улицата и измина няколко крачки до своята кола. Тя включи двигателя, форсира мориса и излезе на улицата. Малката черна тойота приус, само на електродвигател, се плъзна тихо в мрака зад нея.
53
До момента никой не беше продумал и думичка за роклята й. Нито Сузан-Мари, нито Манди, нито Кат — нито една от приятелките, с които се беше сблъскала на партито тази вечер, като че ли не я забелязваха. Което беше много необичайно. Четиристотин и петдесет лири и нито един коментар. Може би ги беше яд.
Или може би роклята й стоеше ужасно.
Майната им. Кучки! Докато преминаваше в поредната стая, пулсираща в цветни светлини, натъпкана с хора, с тътнеща музика и остър, гумен мирис на хашиш във въздуха, Холи гаврътна последните капки от третото си мартини с праскова и осъзна, че алкохолът определено започва да я хваща.
Поне мъжете я забелязваха.
Черната, поръбена с изкуствени диаманти рокля й се стори още по-тясна и къса, когато я облече тази вечер, отколкото в магазина. Беше толкова дълбоко деколтирана, че не можеше да се носи със сутиен… и, по дяволите, имаше страхотни цици, защо да не ги покаже по същия начин, по който роклята — или по-скоро отсъствието й — даваше възможност да си покаже краката, почти всеки сантиметър от тях, почти до пъпа? И се чувстваше добре в нея, порочно добре!
— Страхотна р-рокля. Откъде сте?
Мъжът, който заваляше думите през острите си малки зъби, които й напомняха за пираня, се люшна на пътя й, а димът от цигарата му й влезе в очите. Беше облечен в черни кожени панталони, тясна черна тениска, колан с изкуствени камъни и носеше голяма златна обеца. Имаше една от най-тъпите подстрижки, които беше виждала.
— От Марс — отвърна тя, като се отмести и се огледа все по-тревожно за Софи.
— Северен или южен? — завали той думите си отново, но тя почти не го чу. Софи не отговори на двете й съобщения, които й беше оставила — да се срещнат на по питие преди това парти и да си поделят разходите за таксито. Вече би трябвало да е пристигнала тук.
Пробивайки си път през тълпата, като се оглеждаше навсякъде за приятелката си, тя стигна до отворените френски прозорци и излезе на относително тихата тераса. На една пейка седеше двойка, ангажирана в сериозен хокеен мач със сливиците си. Много едър мъж с дълга руса коса гледаше към плажа и смъркаше на интервали. Холи изрови мобилния телефон от чантата си и провери за съобщение, което може би беше пропуснала, но нямаше нищо. После се обади на мобилния на Софи.
Отново я препратиха директно на гласова поща.
Опита с домашния телефон на Софи. И той я препрати на гласова поща.
— А… ето къде си! Изгубих те от поглед! — острите му резци святкаха демонично в светлината на прожекторите. — Излязла си да глътнеш въздух?
— А сега влизам отново — каза тя и влезе в мелето. Тревожеше се, защото Софи беше човек, на когото можеше да се разчита. Това просто не приличаше на нея.
Но не беше чак толкова разтревожена, че да спре да се забавлява тази вечер.
54
Заради някакъв проблем с вратата на багажното отделение самолетът излетя с половин час закъснение. Рой Грейс прекара цялото пътуване седнал сковано в стола си, който дори не му хрумна да наклони, зяпайки през прозореца в нитовете по огънатия сив метал на кожуха на десния двигател.
През двата безкрайни часа полет не можа да се съсредоточи върху нищо за дълго време, нито пък да прави нещо друго, освен да запаметява част от уличната карта на центъра на Мюнхен. Картонената кутия с найлоновата опаковка и празното контейнерче на неприятната кифла с кашкавал, която той изяде само от глад, и остатъците от второто горчиво кафе, което беше изпил, подскачаха върху подноса, докато самолетът се тресеше през облаците, като най-сетне започна да се снижава.