После вдигна телефона и се обади на най-близката си приятелка Мили.
Отговори й проточено, завалено и несигурно гласче на петгодишно дете, което каза:
— Ало, на телефона е Джесика, кой се обажда, моля?
— Майка ти вкъщи ли е? — попита Клео кръщелницата си.
— Мама е доста заета в момента — отговори Джесика важно.
— Можеш ли да й кажеш, че се обажда леля Кело? — така я наричаше Мили, откакто се помнеше. Мили страдаше от дислексия.
— Ами, знаеш ли, лельо Кело, тя е в кухнята, защото днес на обяд ще ни идват много гости.
Няколко мига след това се обади Мили:
— Хей, ти! Какво става с теб?
Клео й разказа какво беше станало с Грейс.
Това, което й харесваше най-много у Мили, беше, че колкото и болезнена да е една истина, Мили никога не го увърташе.
— Ти си проклета идиотка, Кей. А как очакваше да постъпи? Ти какво би направила в подобна ситуация?
— Той ме излъга.
— Всички мъже лъжат. Така са устроени. Ако искаш дълготрайна връзка с някой мъж, трябва да си наясно, че ще е лъжец. Това им е в природата — генетично е, проклета характеристика за оцеляване по Дарвин, окей? Казват ти онова, което искат да чуеш.
— Страхотно.
— Е да, вярно е. Жените също лъжат, по друг начин. Аз лъжа за повечето оргазми, които Робърт мисли, че получавам.
— Не ми се струва добра основа да градиш връзка върху лъжи.
— Не казвам, че всичко е лъжа… казвам, че ако търсиш съвършенство, Кей, ще си кукуваш сама. Единствените мъже, които няма да те лъжат, са онези в хладилниците в моргата ти.
— Мамка му! — възкликна Клео внезапно.
— Какво?
— Няма нищо. Просто ме подсети за нещо, което трябваше да свърша.
— Слушай, тук при мен всеки миг ще нахлуе тълпа… Робърт е поканил куп клиенти на обяд! Може ли да ти се обадя довечера?
— Няма проблеми.
Когато остави слушалката и погледна часовника си, Клео разбра, че улисана в мислите си за Рой, съвсем беше забравила да иде в моргата. Те с Дарън бяха оставили тялото на жената, което докараха от плажа, на една количка, защото всички хладилници бяха пълни, тъй като едно от крилата им не работеше поради предстояща подмяна. Местният погребален агент щеше да вземе две от телата по обяд и тя трябваше да го пусне, като в същото време премести жената в един от освободените хладилници.
Тя се изправи. На телефонния й секретар имаше съобщение от сестра й Чарли, която се беше обадила към десет часа. Знаеше точно за какво ставаше дума. Трябваше да изслуша подробния разказ на Чарли как я е зарязало гаджето й. Може би щеше да я придума да се срещнат някъде навън, на слънце, в парка или на крайбрежния булевард за късен обяд, след като свършеше в моргата? Набра номера и за нейно облекчение Чарли се съгласи, като предложи едно заведение, което знаеше под Аркадата.
Трийсет минути по-късно, след мудно пълзене в тежкото движение, насочено към плажовете, тя мина с колата си през портите на моргата, като видя с облекчение, че покритият вход, откъдето вкарваха и изнасяха телата далеч от очите на хората, беше празен — погребалният агент още не беше пристигнал.
Беше свалила покрива на колата и настроението й се беше пооправило, когато се сети за нещо, което Рой Грейс й беше казал преди няколко седмици, докато шофираше с него към една провинциална кръчма. „Знаеш ли, в някоя топла вечер, когато пътувам така със свален покрив и когато ти си до мен, много ми е трудно да си представя, че на света нещо не му е наред!“
Тя паркира синия си морис на обичайното му място срещу главния вход на сивата сграда с релефна мазилка на моргата, а после бръкна в чантата, за да извади телефона си и да предупреди сестра си, че ще закъснее. Но телефонът й не беше там.
— По дяволите! — изруга тя на глас.
Как е могла да го забрави? Никога не излизаше от дома си без него. Нокията й беше закачена за нея като с невидима пъпна връв.
Рой Грейс, какво, по дяволите, си направил с главата ми!
Клео свали покрива на колата, макар че възнамеряваше да отсъства за кратко, а после я заключи. След това, застанала под външната наблюдателна камера, вкара ключа в ключалката на вратата за персонала на моргата и го завъртя.