— Ставаме двама.
И двамата си мислеха за жертвите от изгаряния. Обикновено кожата им беше почерняла и хрупкава като препечена свинска кожа. В зависимост от това колко дълго бяха горели, плътта им понякога беше сива и твърда, а понякога сурова и кървава като обгорено недопечено свинско. Клео беше чела някъде, че канибалските племена в Централна Африка наричали белите хора „дългите прасета“. Разбираше напълно защо. Това беше причината много хора, които работеха в моргите, да не обичат барбекю. Особено когато печаха свинско.
Двамата заедно обърнаха трупа по корем и го огледаха отзад за татуировки, бенки и входни рани от куршуми, но не откриха нищо. С облекчение най-сетне сложиха жената в чувала, дръпнаха ципа и я вкараха в хладилник №17. Утре щеше да започне процесът по идентифицирането й. Меките тъкани по пръстите й ги нямаше, значи не можеше да се вземат отпечатъци. Челюстта й беше цяла, значи можеха да проверят за зъбен статус. ДНК-то беше съмнително — трябваше да фигурира вече в базата данни, за да направят сравнение. Описанието, снимките и мерките й щяха да бъдат изпратени на „Телефона на доверието за изчезнали лица“ и съсекската полиция можеше да се свърже с приятелите и роднините на всеки обявен за изчезнал човек, който отговаряше на описанието на мъртвата.
А сутринта консултант-патологът д-р Найджъл Чърчман щеше да направи аутопсия, за да установи причината за смъртта. Ако при това откриеше нещо подозрително, щеше незабавно да спре работа, да уведомят съдебния следовател и тогава да повикат патолога от Министерството на вътрешните работи — или Надюшка, или д-р Тиобалд — да поеме по-нататък нещата.
Междувременно както на Клео, така и на Дарън им оставаха още няколко часа от великолепния августовски неделен следобед.
Дарън си тръгна пръв с малкия си червен нисан към барбекюто, без което можеше да мине. Клео стоеше на вратата, докато той замина, като не спираше да му завижда. Беше млад, пълен с ентусиазъм, щастлив с любовната си връзка и с работата си.
Тя от своя страна главоломно се приближаваше към неудобната половина на трийсетте. Обичаше работата си, но пък същевременно се и тревожеше за нея. Искаше да роди, преди да остарее твърде много. Но всеки път, когато си мислеше, че е пипнала мистър Който Трябва, той й извърташе някой номер в лявото поле. Рой беше такъв прекрасен човек. Но точно когато си беше въобразила, че всичко е съвършено, изскочи изчезналата му жена като дяволче на пружинка.
Клео включи алармата, излезе и заключи предната врата само с една мисъл в главата — да се прибере у дома и да види има ли съобщение от Рой. После, докато пресичаше асфалта към синия си морис, се спря потресена.
Някой беше разрязал с нож черния платнен гюрук на колата. От предното до задното стъкло.
64
Жената зад дървения тезгях, отделен със стъкло, му връчи формуляр в тъмножълт цвят.
— Моля, попълнете името и адреса и другите подробности във формуляра — каза тя с уморен глас.
Изглеждаше така, сякаш беше седяла тук твърде дълго и му приличаше на музеен експонат във витрина, който бяха забравили да избършат от прах. Лицето й беше бледо като на човек, който не излиза на въздух, а безформената й кестенява коса висеше около лицето и раменете й като завеса, откачена тук-таме от корниза.
Над рецепцията на отделението за злополуки и неотложна помощ на Кралската болница на графство Съсекс имаше електронна обява с големи жълти букви на черен фон, която в момента гласеше: „ВРЕМЕ НА ИЗЧАКВАНЕ 3 ЧАСА“.
Той внимателно прочете формуляра. Искаха му име, адрес, дата на раждане и близки роднини. Имаше място и за алергии, които би могъл да има.
— Всичко ли е наред? — попита жената.
Той вдигна подутата си дясна ръка.
— Трудно ми е да пиша — каза.
— Искате ли аз да ви го попълня?
— Ще се оправя.
После, опрян на тезгяха, се загледа във формуляра за известно време със замъглен от болка мозък, който изобщо не функционираше добре. Опитваше се да мисли бързо, но необходимите мисли не идваха в нужния ред. Внезапно се почувства замаян.
— Седнете и го попълнете — каза тя.
Озъбвайки се, той й изкрещя:
— КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОПРАВЯ!
Хората наоколо се заобръщаха стреснати. „Неразумно — помисли си той. — Неразумно е да се привлича внимание.“ Той попълни бързо формуляра и после, като че ли да замаже нещата, в графата, „Алергии“, според него доста остроумно, написа „Болки“.
Но тя като че ли не забеляза, когато взе формуляра.