— Не се и съмнявам — рекъл Менелдур. — Боя се, че ще го откриеш и тук, в родната си страна.
— Туй не е беда непоправима — рекъл Алдарион. — Ала светът пак се променя. Навън са отминали близо хиляда години откакто Западните властелини пратиха своята мощ срещу Ангбанд; и сред людете в Средната земя ония дни са забравени или обгърнати в смътни легенди. Смут ги обзема пак и страх е натегнал в душите им. Силно желая да се посъветвам с теб, да ти разкажа що съм извършил и що смятам, че трябва да бъде направено.
— Тъй да бъде — продумал Менелдур. — Друго не съм и очаквал. Ала смятам, че първо има по-важни дела. Поговорката казва: „Нека кралят внесе ред в собствения си дом, преди да поглежда към чуждите“. Сега ще ти дам съвет, сине Менелдуров. Ти имаш и свой живот. Половината от него си занемарил. Затуй ти казвам днес: върви си у дома!
Алдарион изведнъж застинал и лицето му станало сурово.
— Ако знаеш, кажи ми — рекъл той. — Къде е моят дом?
— Където е съпругата ти — отвърнал Менелдур. — Волно или не, ти наруши своята дума пред нея. Сега тя живее в свой дом сред Емерие, далеч от морето. Натам трябва да тръгнеш час по-скоро.
— Ако ми бе оставила вест, натам щях да тръгна още от кея — рекъл Менелдур. — Ала добре поне, че сега не ще трябва да разпитвам чужди люде. — Обърнал се да излезе, но изведнъж спрял и добавил: — В бързината капитан Алдарион забрави за нещо, свързано с другата му половина, а то несъмнено е важно. Носи писмо със заръка да го даде на краля в Арменелос.
Подал писмото на Менелдур, поклонил се и напуснал покоите; и преди да е минал час, взел коня си и поел на път, макар че падала нощ. Водел само двама спътници от екипажа на своя кораб — Хендерх от Западните земи и Улбар, който бил родом от Емерие.
Препускали с всичка сила, та привечер на другия ден стигнали до Емерие, макар и грохнали от умора. Студена и бяла изглеждала къщата върху хълма под сетните лъчи на облачния залез. Щом я зърнал в далечината, Алдарион засвирил с рога си.
Когато навлязъл в двора и скочил от седлото, видял Ерендис — облечена в бяло стояла тя на стъпалата между колоните пред вратата. Изглеждала невъзмутима, ала като пристъпил към нея, Алдарион забелязал, че е бледа и в очите й пламти трескав огън.
— Късно идваш, господарю — продумала тя. — Отдавна вече престанах да те очаквам. Боя се, че не ще завариш тук онуй посрещане, що ти готвех, когато бе време.
— На моряк не му трябва много — отвърнал той.
— Добре тогава — рекла тя; сетне му обърнала гръб и се прибрала.
След малко по стъпалата слезли две млади жени и една старица. Докато Алдарион пристъпвал напред, бабичката рекла на спътниците му високо, та да чуе и той:
— Няма тук място за вас. Вървете в мъжкия дом долу под хълма!
— Не, Замин — рекъл Улбар. — Не ще остана. Ако ми разреши господарят Алдарион, ще побързам към къщи. Добре ли са там?
— Не са зле — отвърнала тя. — Синът ти те е забравил. Но върви и сам ще узнаеш! Повече топлина ще намериш, отколкото има тук за твоя капитан.
Ерендис не дошла на късната трапеза и жените поднесли вечеря на Алдарион в отделна стая. Но преди да е свършил, тя влязла и рекла пред всички:
— Сигурно си уморен след толкова бързане, господарю. Ако желаеш да отпочинеш, подготвили сме ти гостната стая. Жените ще се погрижат за теб. А ако ти е студено, заръчай да накладат огън.
Алдарион не отговорил. Рано се прибрал в спалнята и тъй като наистина бил изморен, проснал се на леглото и скоро в дълбок сън забравил за сенките на Средната земя и Нуменор. Ала по първи петли се събудил с тревога и гняв. Скочил веднага и решил безшумно да напусне дома; искал да намери конете и своя моряк Хендерх, а подир туй да замине за Хиярасторни, където живеел неговият сродник, владетелят на пастирите Халатан. По-късно щял да призове Ерендис с детето в Арменелос, вместо да се бори с нея тук, където била господарка. Ала докато излизал навън, срещнал Ерендис. Тя не била лягала тази нощ и сега стояла пред него на прага.
— Тръгваш си по-бързо, отколкото дойде, господарю — рекла тя. — Дано (след като си моряк) този женски дом да не ти се е сторил чак толкоз досаден, та да го напускаш тъй, преди да си свършиш работата. Всъщност какво те доведе насам? Може ли да го узная, преди да си тръгнеш?
— Чух в Арменелос, че съпругата ми била тук заедно с дъщеря ми — отвърнал той. — За съпругата явно съм сбъркал, но нямам ли и дъщеря?
— Имаше преди години — рекла тя. — Ала моята дъщеря още не се е събудила.
— Тогава я събуди докато доведа коня — рекъл Алдарион.