Горските елфи (Таварваит) били по произход Телери и следователно далечни сродници на Синдарите, макар че останали разделени с тях дори по-дълго от Телерите във Валинор. Те били потомци на ония Телери, които по време на Големия поход се изплашили от Мъгливите планини и останали в долината на Андуин, та тъй и не стигнали до Белерианд и Морето. Поради туй били по-близко до Нандорите (наричани и Зелени елфи) от Осирианд, които след време прекосили планините и стигнали най-сетне в Белерианд.
Горските елфи се укрили в непроходимите дебри отвъд Мъгливите планини и се разпаднали на дребни племена, почти неразличими от Аварите, ала все още помнели, че са по произход Елдари от Третия род и с радост посрещали ония Нолдори, а най-вече Синдари, които не отплавали отвъд Морета, а се преселили на изток [в началото на Втората епоха]. Под тяхното ръководство те отново се превърнали в истински народ и мъдростта им растяла. Трандуил, бащата на Леголас от Деветимата Спътници, имал Синдарински произход и този език се говорел в неговия род, макар че не бил разпространен сред племето му.
В Лориен, където мнозина били Синдари по произход или нолдорски бежанци от Ерегион, Синдаринският станал всеобщ език. Разбира се, днес вече не е известно по какъв начин техният Синдарински се е различавал от диалектите в Белерианд — виж „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 6), където Фродо споменава, че езикът, на който Горските елфи говорят помежду си, се различава от западния. Разликата едва ли е била в нещо повече от онова, което днес бихме нарекли „акцент“: главно в произношението на гласните и в интонацията, но все пак достатъчна, за да заблуди слушател като Фродо, който не е добре запознат с чистия Синдарински език. Естествено, може да е имало някои местни думи и други особености, повлияни от по-ранния Горски език. Лориен дълго е бил изолиран от външния свят. Несъмнено, някои запазени от миналото имена като Амрот и Нимродел не могат да бъдат обяснени напълно чрез Синдаринския, макар да съвпадат по форма. Изглежда, че карас е древна дума, означаваща крепост с ров и не се среща в Синдаринския език. Лориен вероятно е видоизменение на изчезнало древно име [макар по-рано да се твърди, че първоначалното Горско или Нандорско название е Лоринанд; виж Бележка 5].
Заслужава си да сравним тези размисли за Горските имена с бележката под линия в Приложение Е към „Властелинът на Пръстените“, раздел „За елфите“.
Друго общо твърдение относно езика на Горските елфи откриваме в историко-лингвистични записки, датиращи от същия период, както по-горните:
Когато Горските елфи отново срещнали своите сродници подир дълга раздяла, диалектите им се били откъснали от Синдаринския дотолкова, че понякога ставали напълно неразбираеми, ала все пак не било необходимо задълбочено проучване, за да се открие тяхната близост като Елдарски езици. Макар че мъдреците, особено от Нолдорски произход, проявили голям интерес към сравнението на Горските диалекти със своя собствен език, днес не се знае почти нищо за езика на Горските елфи. Те не били измислили писменост, а онези, що усвоили това изкуство от Синдарите, пишели на Синдарински както могат. Към края на Третата епоха Горските езици вероятно вече не се говорели из двете области, имащи значение по време на Войната за Пръстена — Лориен и кралството на Трандуил в Северен Мраколес. В древните ръкописи от тях са оцелели само няколко думи и имена на места и личности.
Приложение Б
Синдарските принцове на горските елфи
Във встъпителната бележка на „Разказ за годините на Втората епоха“ от Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ се казва, че „преди изграждането на Барад-дур мнозина Синдари заминали на изток и някои основали кралства в далечните гори, където живеели предимно Горски елфи. Един от тях бил Трандуил, крал на северния дял от Зеленогор Велики“.
Малко повече сведения за Синдарските принцове на Горските елфи и тяхната история откриваме в късните филологически съчинения на баща ми. Така например в един очерк се казва, че кралството на Трандуил обхващало горите около Самотния връх и се разраствало по западните брегове на Дългото езеро до идването на джуджетата-бегълци от Мория и нашествието на дракона. Елфите в това кралство били преселници от юг, сродници и съседи на елфите от Лориен; но живели в Зеленогор Велики на изток от Андуин. През Втората епоха техният крал Орофер [баща на Трандуил и дядо на Леголас] се оттеглил на север отвъд Перуникови поля. Сторил го, за да се отърве от властта и непрестанните нашествия на джуджетата от Мория, която била станала най-грамадното сборище на джуджета в цялата история; а освен туй не бил доволен от намесата на Келеборн и Галадриел в делата на Лориен. Ала все още нямало страх из областта от Зеленогор до Планините и неговият народ често общувал със своите сродници отвъд Реката чак до Войната на Последния съюз.