Те бяха почнали да забравят — да забравят собственото си потекло и легенди, да забравят малкото, що знаеха за величието на света. Всичко това още не бе изчезнало, но се затрупваше — чезнеха спомените за величавото и опасното. Но не може цял народ изведнъж да се научи на тия неща. Нямаше време. Пък и все трябва да се започне отнякъде, от един-единствен ученик. Смея да кажа, че той е бил „избран“, а аз бях избран само колкото да го избера; така или иначе, спрях се на Билбо.
— Е, точно това искам да знам — каза Перегрин. — Защо се спря на него?
— Ти как би избрал хобит за подобна цел? — отвърна Гандалф. — Нямах време да ги оглеждам всички; но по онова време вече познавах Графството много добре, макар че когато срещнах Торин, бях отсъствал цели двайсет години по далеч не тъй приятни дела. Тъй че естествено, като помислих за хобитите, които познавах, рекох си: „Трябва ми нещичко от Туковия род“ (но не твърде много, драги ми Перегрин) „и стабилна, яка основа, да речем от Торбинсовите“. Тази мисъл тутакси ме насочи към Билбо. А някога го познавах доста добре почти до пълнолетието му, във всеки случай по-добре, отколкото ме познаваше той. По ония времена ми допадаше. А сега открих, че е „необвързан“ — разбира се, пак изпреварвам събитията, понеже узнах всичко това едва когато се върнах в Графството. Научих, че изобщо не се е женил. Това ми се стори странно, макар да се досещах за причината; и тя не беше онази, която изтъкваха повечето хобити — че родителите му си отишли твърде рано и бил прекалено заможен, та можел да върши каквото си иска. Не, досещах се, че иска да остане „необвързан“ по някаква дълбока причина, която сам не разбира напълно — или не желае да я разбира, понеже тя го тревожи. Както и да е, той искаше да бъде свободен, за да тръгне когато му падне удобен случай или когато сбере повечко смелост. Спомних си как като хлапе ме отрупваше с въпроси за ония хобити, които от време на време са тръгвали да „скитосват“, както казваха в Графството. Тъй бяха сторили поне двамина от чичовците му по Тукова линия.
Тези чичовци са Хилдифонс Тук, който „тръгнал на пътешествие и повече не се завърнал“ и Исенгар Тук (най-малък от дванайсетте деца на Стария Тук), за когото „казват, че «тръгнал по море» на младини“ („Властелинът на Пръстените“, Приложение В, Родословно дърво на Туковци от Големите Смялове).
Когато Гандалф приема поканата да гостува на Торин в Сините планини, наистина минахме през Графството, макар че нямах особена полза от това, понеже Торин никъде не спря задълго. Всъщност мисля, че тъкмо раздразнението ми от неговото високомерно презрение към хобитите за пръв път ми подсказа идеята да го свържа с някой от тях. За него те бяха просто шепа селяндури, обработващи по случайност нивята си от двете страни на древния джуджешки път към Планините.
В този ранен вариант Гандалф описва надълго как след посещението в Графството се завърнал при Торин и го убедил „че трябва да зареже всичките си грандиозни планове и да потегли тайно… като при това вземе Билбо със себе си“ — изречение, с което се изчерпва всичко в по-късния вариант.
Накрая взех твърдо решение и се върнах при Торин. Заварих го да събеседва с група свои сънародници. Там бяха Балин, Глоин и неколцина други.
— Е, какво имаш да кажеш? — запита Торин веднага, щом влязох.
— Първо това — отвърнах аз, — че твоите замисли са достойни за крал, Торин Дъбощит; ала кралството ти е разпиляно. Ако ще го възстановиш, в което се съмнявам, трябва да почнеш от дребното. Далеч си оттам и се питам дали осъзнаваш напълно каква е мощта на огромния дракон. Ала това не е всичко: далеч по-страшна сянка бързо расте и надвисва над този свят. Те ще се подпомагат взаимно. — И те несъмнено щяха да сторят точно това, ако тогава не бях нападнал Дол Гулдур. — Една открита война ще е напълно безсмислена; впрочем тъй или иначе, няма как да я организираш. Трябва да опиташ нещо по-просто и дръзко, дори отчаяно.
— Говориш мъгляви неща и ме тревожиш — рече Торин. — Изразявай се по-ясно.
— Ами, първо — казах аз, — ще трябва сам да да потеглиш на този поход и то тайно. Никакви вестоносци, фанфари и предизвикателства, Торин Дъбощит. Най-много да вземеш със себе си неколцина сродници или верни последователи. Но ще ти трябва и нещо повече, нещо неочаквано.