— А! Най-сетне разбрах накъде биеш — рече Балин. — Значи е крадец? Затова ли го препоръчваш?
Боя се, че в онзи момент загубих търпение и предпазливост. Просто не бях в състояние да понеса това твърдо джуджешко убеждение, че никой освен тях не може да притежава и изработва каквато и да било „ценност“ и че всички красиви неща в чуждите ръце трябва някога да са получени или дори откраднати от джуджетата.
— Крадец ли? — повторих със смях. — Ами да, професионален крадец, разбира се! Та как другояче би могъл един хобит да се сдобие със сребърна лъжица? Ще сложа върху вратата му знака на крадците и тъй ще го намерите. — А сетне, тъй като бях разгневен, станах и изрекох с изненадваща дори за самия мен сърдечност: — Трябва да подириш тая врата, Торин Дъбощит! Говоря ти сериозно.
И изведнъж усетих, че наистина съм не само разпален, но и сериозен. Тази моя нелепа идея не беше само шега, тя се оказваше правилна. Изключително важно бе да се осъществи. Джуджетата трябваше да прекършат непреклонния си инат.
— Чуйте ме, Дуринови потомци! — провикнах се аз. — Ако убедите онзи хобит да тръгне с вас, ще успеете. Ако ли не, чака ви провал. Откажете ли дори да опитате, нямам повече работа с вас. Не ще получите от мен ни съвет, ни подкрепа, та ако ще Сянката да ви обгърне!
Торин се обърна и ме погледна с неприкрита почуда.
— Силни слова — рече той. — Много добре, ще дойда. Виждам, че те е осенило прозрение, ако не си просто обезумял.
— Добре! — казах аз. — Ала трябва да дойдеш с добра воля, а не единствено от желание да докажеш, че съм глупец. Трябва да си търпелив и да не отстъпваш лесно, ако от пръв поглед не срещнеш храброст или страст за приключения. Той ще отрича. Ще опита да се измъкне; ала ти не бива да му го позволиш.
— Сигурно искаш да кажеш, че с пазарлъци няма да се оправим — рече Торин. — Ще му предложа почтено възнаграждение за всяка находка, но нищо повече.
Не това исках да кажа, ала виждах, че е безсмислено да обяснявам.
— Има и още нещо — продължих аз. — Трябва предварително да се заемете с плановете и подготовката. Осигурете всичко! Убедите ли го, не бива да му оставяте време за размисли. Трябва незабавно да предприемете похода на изток от Графството.
— Май този твой крадец е много странно създание — обади се едно младо джудже на име Фили (племенник на Торин, както узнах по-късно). — Какво е името му, или поне това, което използва в момента?
— Хобитите използват истинските си имена — отвърнах аз. — Тъй че не го наричат другояче, освен Билбо Торбинс.
— Ама че име — разсмя се Фили.
— Той го смята за твърде благоприлично — казах аз. — Пък и добре му подхожда; защото като ерген на средна възраст напоследък е малко напълнял и поотпуснат. В момента храната може би го интересува над всичко друго. Чух че имал добре зареден килер и навярно не само един. Поне ще се позабавлявате както трябва.
— Стига толкова — рече Торин. — Ако не бях обещал, изобщо нямаше да дойда. Не съм в настроение да ме правят за смях. Защото и аз съм сериозен. Убийствено сериозен, а в сърцето ми пламти ненавист.
Не обърнах внимание на това и му казах:
— Виж какво, Торин. Април отминава и е настанала пролет. Приготви всичко час по-скоро. Имам да свърша малко работа, но ще се върна след седмица. Когато си дойда, ако всичко е наред, ще избързам пред вас да подготвя почвата. А на другия ден ще го посетим всички заедно.
И подир тия слова се сбогувах, понеже не исках да давам на Торин повече време за размисъл, отколкото на Билбо. Останалото ви е добре познато… от Билбова гледна точка. Ако аз бях я написал, историята щеше да звучи малко по-другояче. Той изобщо не знаеше какво става — например колко усилия положих да не стигне прибързано до ушите му слух за идването на голяма група джуджета в Крайречкино, тъй настрани от обичайните им маршрути по големия път.
Едва във вторник сутринта, тоест на 25 април 2941 година, се отбих да навестя Билбо; и макар горе-долу да знаех какво ме очаква, трябва да кажа, че надеждата ми се поразклати. Видях, че нещата ще са далеч по-трудни, отколкото си мислех. Но продължих да упорствам. На другия ден — 26 април, сряда — доведох в Торбодън Торин и неговите спътници; с голяма мъка, що се отнася до Торин — той се домъкна последен. Естествено, Билбо бе слисан и се държа смехотворно. Всъщност от самото начало всичко тръгна крайно зле за мен; а и тая злощастна история с „професионалния крадец“, която джуджетата твърдо си бяха набили в главите, само влоши положението. Радвах се, че бях препоръчал на Торин да пренощуваме в Торбодън, понеже ще се нуждаем от време да обсъдим методите и средствата. Така поне имах шанс. Ако Торин бе напуснал Торбодън, преди да поговоря с него насаме, планът ми щеше да рухне.