— Не страна някаква дирите — изрекъл той. — Знам що ви трябва, макар и да не го назовавате. То не е у мен и като негови слуги сигурно разбирате туй дори без да ви го казвам; защото ако го имах, щяхте да се прекланяте пред мен и да ме наричате свой Господар. А ако знаех где е укрито, нямаше да съм тук, а далеч преди вас да препусна към него. Има един, за когото подозирам, че знае — Митрандир, враг на Саурон. И тъй като той само преди два дни потегли от Исенгард, търсете го наблизо.
Такваз сила имал все още гласът на Саруман, че дори Предводителят на Назгулите не оспорил словата му, нито се запитал дали са верни и не пестят ли от истината; незабавно обърнал гръб на Портата и препуснал да гони Гандалф из Рохан. Тъй вечерта на другия ден Черните конници налетели върху Грима Змийския език, докато онзи бързал да извести на Саруман, че Гандалф е дошъл в Едорас и предупредил крал Теоден за коварните планове на Исенгард. В онзи час Змийския език едва не издъхнал от страх; но като изпечен предател, той бил готов да изкаже каквото знае и под далеч по-малка заплаха.
— Да, да, на драго сърце ще ти разкажа, повелителю — избъбрил той. — Подслушах техния разговор в Исенгард. Страната на Полуръстовете — оттам бе дошъл Гандалф и нататък желае да се завърне. Само кон му трябва сега. Пощади ме! Говоря колкото мога по-бързо. На запад през Роханския пролом, сетне на север и леко на запад, додето следващата голяма река прегради пътя ти; Сивталаз я наричат. Сетне от Тарбадския брод почва старият път, що ще те отведе до границата на онази страна. „Графството“, тъй я наричат. Да, кълна ти се, Саруман знае за нея. Неотдавна получи керван със стоки оттам. Пощади ме, повелителю! Ни една жива душа не ще узнае от мен за нашата среща.
Предводителят на Назгулите пощадил Змийския език — не от жалост, а понеже смятал, че подир такъв страх не ще дръзне и думица да продума за срещата (както и станало), а освен туй виждал пред себе си жалка и зла твар, що можела тепърва да навлече още злини върху Саруман. Затова го оставил проснат край пътя и препуснал напред, без да си дава труда да се връща към Исенгард. Отмъщението на Саурон можело да изчака.
Сега разделил отряда си на четири групи и потеглили поотделно, а сам той поел с най-бързата двойка. Тъй минали западно от Рохан, разузнали из пущинаците на Енедваит и накрая стигнали до Тарбад. Оттам препуснали през Минхириат и макар че още не се били събрали, страховита мълва се разнасяла около тях, та дори дивите твари тръпнели в леговищата си, а самотните люде бягали надалеч. Но успели да заловят някои бегълци по пътя; и за дива радост на Капитана двама се оказали Сауронови слуги и съгледвачи. Единият често бил използван за връзките на Исенгард с Графството и макар че сам не бил стъпвал по-далеч от Южната околия, носел в себе си подготвени от Саруман карти с ясните очертания на цялото Графство. Назгулите му ги отнели, а подир туй го пратили в Брее да продължи да шпионира; но го предупредили, че отсега нататък служи на Мордор и ако някога опита да се върне в Исенгард, ще бъде умъртвен с най-жестоки мъчения.
Привършвала нощта на двайсет и втори септември, когато Духовете на Пръстена пак се събрали и наближили Сарнов брод край южните предели на Графството. Заварили ги под охрана, защото Скиталците им се изпречили на пътя. Но подобна борба не била по силите на Дунеданците; и все пак може би щели да устоят, ако с тях бил и предводителят им Арагорн. Ала той бил далече на север, по Източния път близо до Брее; и не издържали дори храбрите дунедански сърца. Някои побягнали на север с надеждата да отнесат вест на Арагорн, но били преследвани и избити или изтласкани към пущинака. Други намерили доблест да отбраняват брода и го удържали до вечерта, ала с падането на мрака Повелителят на Моргул ги погубил и Черните конници навлезли в Графството; и преди да пропеят петлите в ранните часове на двайсет и третия септемврийски ден, неколцина поели през страната на север, докато Гандалф препускал със Сенкогрив из далечния Рохан.
2
Реших да цитирам гореизложения вариант като най-завършено повествование; но има и много други ръкописи по тия събития, които доизясняват или променят важни подробности от разказа. Тези ръкописи често объркват читателя и връзките помежду им остават неясни, макар несъмнено да са създадени в един и същ период, тъй че е достатъчно да отбележим съществуването на още две основни описания освен вече отпечатаното (наричано тук за удобство „ръкопис А“). Вторият вариант („Б“) до голяма степен съвпада с А в повествователната си структура, но третият („В“) съществува във формата на предварителен авторски план, започващ от по-късен момент на действието, и въвежда някои съществени промени, поради което съм склонен да го приема за последен по ред на написване. Освен това съществува писмен материал („Г“), свързан по-специално с ролята на Ам-гъл в събитията и множество отделни бележки по тази част от разказа.