През пролетта пристигнали двамина елфи, които се представили като Гелмир и Арминас от Финарфиновия народ и казали, че носят вест за владетеля на Нарготронд. Отвели ги при Турин; ала Гелмир рекъл:
— С Ородрет, син Финарфинов трябва да разговаряме.
А когато дошъл Ородрет, Гелмир му казал:
— Господарю, ние бяхме от рода на Ангрод и дълго се скитахме подир Дагор Браголах; напоследък обаче живяхме при Кирдан край устието на Сирион. Един ден той ни повика и заръча да дойдем при теб; защото сам Улмо, Властелин на Водите, му се явил и го предупредил, че голяма заплаха надвисва над Нарготронд.
Но Ородрет бил предпазлив и отговорил:
— Тогава защо идвате насам откъм Севера? Да не сте имали и други задачи?
Тогава Арминас рекъл:
— Господарю, още от времето след Нирнает диря потайното кралства на Тургон, ала не го намерих; и се боя, че заради това търсене прекалено забавих вестта за тебе. Понеже за да е по-бързо и тайно, Кирдан ни изпрати покрай брега с кораб, та слязохме в Дренгист. Но между крайбрежния народ имаше някои, дошли преди години като пратеници на Тургон и от техните предпазливи слова ми се стори, че Тургон може да живее на север, а не на юг, както мислят мнозина. Ала не открихме ни признак, ни вест за онуй, що дирехме.
— Защо сте търсили Тургон? — запитал Ородрет.
— Защото се говори, че неговото кралство ще устои най-дълго срещу Моргот — отвърнал Арминас.
Зла поличба видял Ородрет в тия слова, та се разгневил.
— Тогаз не се бавете в Нарготронд — рекъл той, — защото тук не ще узнаете нищо за Тургон. И не се нуждая от чужди съвети, за да знам, че над Нарготронд надвисва заплаха.
— Не се гневи, господарю — рекъл Гелмир, — задето ти отговаряме правдиво. А и туй, че се отклонихме от правия път не бе безполезно, понеже стигнахме по-далеч от всички твои разузнавачи; прекосихме Дор-ломин и земите под склоновете на Еред Ветрин, а сетне проследихме вражеското придвижване през Сирионския проход. Много орки и други зли твари се сбират по ония места, а около Сауроновия остров лагерува войска.
— Знам — рекъл Турин. — Остарели са вашите вести. Ако в Кирдановото послание имаше някакъв смисъл, трябваше да го донесете по-рано.
— Поне изслушай посланието, господарю — обърнал се Гелмир към Ородрет. — Чуй що рече Владетеля на Водите! Тия слова е предал по Кирдан Корабостроителя: „Злото от Севера оскверни изворите на Сирион и моята мощ се отдръпна от безбройните пръсти на планинските потоци. Ала още по-лошо ще става тепърва. Затуй кажете на владетеля на Нарготронд: затвори портите на крепостта и не излизай навън. Захвърли камъните на своята гордост в шумната река, та пълзящото зло да не открие път към вратата.“
Мрачни се сторили тия слова на Ородрет и той както винаги се обърнал към Турин за съвет. Но Турин не се доверявал на вестоносците и рекъл подигравателно:
— Какво знае за нашите войни Кирдан, що живее близо до Неприятеля? Нека морякът си гледа корабите! А ако Владетеля на Водите наистина е пожелал да ни прати съвет, нека говори по-ясно. Инак бихме решили, че ще е по-добре да сберем своята сила и да тръгнем храбро срещу враговете, преди да са наближили.
Тогава Гелмир се поклонил на Ородрет и изрекъл:
— Говорих тъй, както ми е заръчано, господарю.
След туй се обърнал. А Арминас рекъл на Турин:
— Вярно ли е каквото съм чувал, че си от Хадоровия род?
— Тук ме наричат Агарваен, Черния меч от Нарготронд — отвърнал Турин. — Май много те бива да си държиш езика зад зъбите, приятелю Арминас; и добре, че тайната на Тургон е укрита от теб, инак скоро щеше да се разчуе чак до Ангбанд. Името на човека си е негова работа и ако Хуриновият син узнае, че си го издал, когато желае да се опази в тайна, то по-добре Моргот да те залови и с огнени клещи да ти изтръгне езика.
Стреснал се тогава Арминас от черния гняв на Турин; но Гелмир казал:
— Не ще бъде издаден от нас, Агарваен. Нима не сме се събрали на съвет зад закрити врати, та да говорим свободно? А според мен Арминас зададе този въпрос, понеже всички край Морето знаят колко дълбока обич изпитва Улмо към Хадоровия род и някои казват, че преди години Хурин и брат му Хуор са посетили Потайното кралство.
— Ако е тъй, то нито единият, нито другият е споменал пред когото и да било, а най-малко пред невръстния си син — отговорил Турин. — Затуй не ми се вярва Арминас да е задал въпроса с надежда да узнае нещо за Тургон. Нямам вяра на подобни коварни пратеници.
— Задръж си недоверието! — гневно продумал Арминас. — Гелмир тълкува погрешно словата ми. Питах, понеже се усъмних в онуй, що тук се смята за очевидно; защото каквото и да е името ти, не приличаш на Едаините от Хадоровия род.