— А какво знаеш за тях? — запитал Турин.
— Виждал съм Хурин — отвърнал Арминас — и преди него дедите му. А сред Дор-ломинските пущинаци срещнах Туор, син на Хуриновия брат Хуор; и за разлика от теб, той е като дедите си.
— Може би — рекъл Турин, — въпреки че до днес да не бях чувал нищичко за Туор. Ала макар главата ми да е тъмна, а не златокоса, туй не е повод за срам. Защото не съм първият син, що прилича по-скоро на майка си; а произхождам от Морвен Еледвен, потомка на Беор и сродница на Берен Камлост.
— Не за разликата между черно и златисто говорех — рекъл Арминас. — Другояче се държат останалите от Хадоровия род и Туор е като тях. Защото знаят що е любезност, вслушват се в добрите съвети и почитат Западните властелини. А ти, изглежда, не приемаш съвети от другиго и вярваш само на меча си; при това си и високомерен. Казвам ти, Агарваен Мормегил, че продължиш ли така, чака те не онази съдба, която заслужават потомците на Хадор и Беор.
— Винаги е била различна — отвърнал Турин. — И ако явно трябва да търпя Морготовата ненавист заради доблестта на баща си, то бива ли да понасям грубости и подигравки от един беглец, та макар и да твърди, че е от кралско потекло? Чуй моя съвет: върни се към безопасните брегове на Морето.
Тогава Гелмир и Арминас напуснали Нарготронд и се завърнали на юг; ала въпреки подигравките на Турин, охотно били готови да изчакат битката заедно със своя народ и си тръгнали само защото Кирдан им заръчал от името на Улмо да донесат вести какво става в Нарготронд и как е прието посланието. А Ородрет дълбоко се разтревожил от словата на вестоносците; но още по-злонравен станал Турин и за нищо на света не пожелал да се вслуша в съветите им, камо ли да разреши повалянето на големия мост. Защото макар и неизпълнени, словата на Улмо били изтълкувани вярно.
Никъде не се обяснява защо Гелмир и Арминас с тяхното спешно послание за Нарготронд са били изпратени от Кирдан покрай цялото крайбрежие чак до залива Дренгист. Арминас твърди, че тъй би трябвало да е по-бързо и тайно; но без съмнение още по-тайно би било едно пътуване откъм юг нагоре покрай Нарог. Можем да предположим, че Кирдан е постъпил така по заповед на Улмо (за да срещнат Туор в Дор-ломин и да го упътят към Нолдорската порта), макар че това не се споменава никъде.
Част втора
Втората епоха
I
Описание на остров Нуменор
Описанието на остров Нуменор, което ще последва, е извлечено от описания и простички карти, съхранявани дълго в архивите на гондорските крале. Несъмнено те представляват нищожна част от написаното някога, тъй като нуменорските мъдреци са съставили множество природонаучни и географски съчинения; ала те, както и почти всички останали плодове от разцвета на науката и изкуството в Нуменор, са изчезнали при Падението.
Дори малобройните документи, съхранени в Гондор и Имладрис (където на Елронд били поверени оцелелите съкровища на нуменорските крале) са пострадали от загуби или унищожение поради небрежност. Защото макар че шепата оцелели според собствените им слова „копнеели“ за низвергнатия Акалабет и никога, дори и след векове, не престанали да се смятат в известна степен за изгнаници, когато станало ясно, че Подарената земя е отнета отново и Нуменор е изчезнал навеки, то всички освен неколцина сметнали изучаването на последните остатъци от неговата история за безплодно занимание, носещо само безплодна скръб. И през сетнешните епохи останал широко известен единствено споменът за Ар-Фаразон и неговата нечестива армада.
По очертания земите на Нуменор напомняли петолъчна звезда или петоъгълник с централна част, която била широка около двеста и петдесет мили от север на юг и от изток на запад, а от нея се отделяли пет големи полуострова. Тия полуострови били смятани за отделни области и носели имената Форостар (Северни земи), Андустар (Западни земи), Хиярнустар (Югозападни земи), Хиярростар) Югоизточни земи) и Орростар (Източни земи). Централната част се наричала Миталмар (Вътрешни земи) и нямала друг достъп до морето, освен земите около Роменския залив. Една малка област в Миталмар обаче била отделена от останалите и носела името Арандор, тоест Кралски земи. В Арандор били пристанището Ромена, Менелтарма и градът на кралете Арменелос; и по всички времена това била най-гъсто населената област на Нуменор.
Миталмар се издигал високо над полуостровите (ако не се броят планините и хълмовете по тях); бил покрит със степи и ниски ридове, а гори се срещали рядко. Недалеч от средата на Миталмар се извисявала планина, наречена Менелтарма, тоест Небесна колона, посветена на преклонението пред Еру Илуватар. Долните й склонове били полегати и обрасли с ливади, ала нагоре ставали все по-стръмни, а към върха — непристъпни; в тях обаче бил изсечен виещ се път, който започвал от южното подножие и стигал под ръба на върха откъм северната страна. Защото самият връх бил плосък и дори леко вдлъбнат, та можел да побере множество люде; но през цялата история на Нуменор останал недокоснат от човешки ръце. Ни сграда издигнали там, ни олтар, ни дори купчина камъни; и никакво друго подобие на храм не притежавали Нуменорците през блажените дни чак до идването на Саурон. Никога не донесли там инструмент или оръжие; и никой освен краля не дръзвал да изрече слово на онзи свещен връх. А дори и кралят проговарял само три пъти в годината: да се помоли за идната година на празника Ерукиерме през първите пролетни дни, да възхвали Еру Илуватар на празника Ерулаитале в средата на лятото и да му благодари на празника Ерухантале, с който привършвала есента. На тия тържества кралят се изкачвал по планината пешком, следван от велико множество люде, облечени в бели одежди и накичени с цветя, ала напълно безмълвни. По друго време всички имали право да идат догоре сами или на групи; според преданията обаче тишината била тъй величава, че дори дори чужденец, незапознат с Нуменор и неговата история, не смеел да проговори, ако случайно попаднел там. Никоя птица освен орлите не идвала над върха. Колчем се приближавал човек, три големи орли мигом излитали и се спускали върху три канари откъм западния ръб; ала по време на Трите молитви не кацали, а оставали в небесата и се реели над народа. Наричали ги Свидетелите на Манве и вярвали, че сам той изпраща могъщите птици от Аман да бдят над Свещената планина и цял Нуменор.