Река Нундуине се вливала в морето край Елдалонде, а малко по-нагоре по нея било езерото Нисинен, наречено тъй заради изобилието от благоуханни храсти и цветя по бреговете му.
В западната си част Хиярнустар бил планинска област, с високи канари по западното и южното крайбрежие; но на изток се простирали топли и плодородни земи, покрити с необятни лозя. Полуостровите Хиярнустар и Хиярростар били раздалечени и по дългите брегове между тях земите плавно се спускали към морето както нийде другаде в Нуменор. Тук течала най-голямата нуменорска река Сирил (защото всички останали, освен Нундуине на запад, всъщност били къси и буйни потоци, устремени към морето), която извирала от подножието на Менелтарма в долината Ноиринан и слизала на юг през Миталмар, където постепенно ставала бавна и лъкатушна. Накрая се вливала в морето сред блата и тръстикови низини, а множеството й разклонения криволичели между високите дюни; на много мили от двете страни се простирали бели плажове и ниски каменисти брегове, където живеели предимно рибари, чиито селца се гушели по възвишенията над блата и езера, най-голямото от които се наричало Ниндамос.
Из Хиярростар растели в изобилие най-различни дървета, между тях и едно, наречено лауринкве, което хората обичали заради цветовете му и не го използвали за нищо друго. Наричали го така заради дългите провиснали гроздове от жълти цветове; и онези, що били чували от Елдарите за Златното дърво Лаурелин във Валинор, вярвали, че лауринкве е негов потомък, чиито семена са донесени от Елдарите; ала не било тъй. По времето на Тар-Алдарион в Хиярростар създали големи разсадници, откъдето идвал дървен материал за корабостроителниците.
Орростар бил по-прохладен, но възвишенията по западния край на полуострова го опазвали от студените североизточни ветрове; из вътрешните му области сеели предимно пшеница, особено по границите с Арандор.
Целият остров Нуменор изглеждал тъй, сякаш бил изтласкан нагоре от морето и леко наклонен на югоизток; навсякъде, освен по южните му краища, над морето надвисвали стръмни канари. В несметно множество се срещали морските птици по ония места. Моряците казвали, че дори и да ослепеят, по тяхната глъчка пак биха разбрали кога наближават към Нуменорските брегове; а когато някой кораб се зададял към острова, огромни птичи ята литвали да го посрещнат с радост и кръжали над него, защото никой никога не им причинявал зло. Някои придружавали мореплавателите в дългите пътешествия чак до Средната земя. Също тъй неизброими били и сухоземните птици из Нуменор — от мъничките киринки (дребни като орехчета, но с алена перушина и пронизително пискливи гласчета) до огромните орли, почитани като птици на Манве, срещу които никой не дръзвал да вдигне ръка чак до злощастните дни, когато се възцарила ненавист към Валарите. Цели две хиляди години — от дните на Елрос Тар-Миниатур чак до царуването на Тар-Анкалимон, син на Тар-Атанамир — просъществувало орловото гнездо върху най-високата кула на кралския палат в Арменелос; и винаги имало в него двойка орли, закриляна от самия крал.