— А може би не го е планирала хладнокръвно — прошепна Каръл. — Просто е била разгневена и обидена и някой й е продал идеята. Такава жена се захваща с различни мъже и щом й омръзнат, ги захвърля, а те си губят ума, като не могат да си я върнат. Може да е било просто свада между двамата любовници — Пол и Сукесян. Но с господин Магун играта е загрубяла.
— Тя ме изпрати в бирарията — отвърнах. — За мен това е достатъчно. А Пол си е имал едно наум за Сукесян. Знаех, че тя няма да уцели. С пистолета, имам предвид.
Сграбчих я. Цялата трепереше.
Зад нас спря кола и шофьорът налегна клаксона. Слушах го известно време, после пуснах Каръл Прайд, излязох от колата и минах отзад. Беше огромен мъжага, седнал зад волана на лимузина.
— Това е светофар — рязко каза той. — Алеята на влюбените е по-нагоре, из хълмовете. Изчезвайте оттук, докато не съм ви избутал.
— Натисни клаксона само още веднъж — примолих му се. — Само веднъж. А после ми кажи коя страна искаш да ти насиня.
Той бръкна в джоба на жилетката си и извади значка на капитан от полицията. После се ухили. И двамата се ухилихме. Определено не беше щастливият ми ден.
Върнах се в колата, обърнах и подкарах обратно към Санта Моника.
— Дай да се приберем вкъщи и да пийнем още малко уиски — рекох. — Ама от твоето.