Джерико вече не изгаряше от гняв, но бе твърдо решен да раздаде правосъдие. Смитърс бе отнел живота на Луиза. Справедливостта изискваше да заплати за него със своя собствен. И ако трябваше да носи това петно в душата си през целия си живот — нека бъде така.
— Срещата е уредена за след три дни, но, Рико…
— Три дни от днес нататък? Ти каза седмица, а тя вече измина.
Сред дърветата, изпъстрени щедро с есенни краски, се носеше песента на птиците. Ароматът на кубинската пура се смесваше с този на сивия испански мъх и с мириса на изгорял торф. Рейф изучаваше пепелта, която се образуваше на върха на дългата му пура.
— Приятелите, които обикновено му помагат в такива случаи, трудно могат да бъдат открити, а още по-трудно — да бъдат опазени трезви. Има нещо, което трябва да знаеш, Рико.
— Има нещо, което трябва да узная преди всичко останало. Кажи ми, Рейф, как е възможно ти и този лъжлив прелъстител и кучи син да бъдете приятели? Ние с теб отдавна не се движим в едни и същи кръгове — поне откакто Луиза беше малка, падна във водоема и едва не потъна, преди да успееш да я измъкнеш. Но не си спомням да съм те виждал в компанията на отрепки като Смитърс. Боже милостиви, Тюби, ако не го беше довел…
— Рико, кълна ти се, не съм имал представа що за мръсник е. Имам предвид — как се е държал към Уизи. Знаех, че се срещат: през миналата зима и през пролетта се организираха доста приеми. Уизи не ги посещаваше много редовно, но тя и момичето на семейство Скот бяха приятелки. Точно там са се срещнали за първи път.
Джерико свали шапката, прокара ръка през косата си и изруга.
— Първия път, когато го срещнах, бях поканил неколцина приятели на надбягвания с кучета. Доведе го по-малкият син на семейство Джеймс. Тогава изглеждаше съвсем благовъзпитан. Беше добре облечен. Не мамеше в играта на карти — или поне не повече от останалите. Не беше особено добър с конете, но, дявол да го вземе, това не е причина да изриташ някого от дома си. По-късно започна да показва някои страни от характера си, но тъй като бях съвсем сам в къща с толкова много стаи, не можех да намеря подходящ предлог да го отпратя. — Рейф смачка угарката с тока на ботуша си. Внезапно изглеждаше притеснен. — Рико, как се справяш с ножа?
— С ножа ли? — Джерико сви рамене. — Като всеки друг, предполагам. Защо, да не искаш да ти отрежа върха на друга пура?
— Става въпрос за тази работа със Смитърс.
— Знам правилата. Никога преди това не съм участвал в дуели, но съм се бил няколко пъти и в повечето случаи съм побеждавал. Този път, за разлика от юмручните боеве, ще си нося пистолет, но ако се притесняваш, че няма да успея да го извадя…
Рейф го прекъсна с нетърпелив жест:
— Знам дяволски добре колко точно можеш да стреляш! Не в това е проблемът. Чуй ме, Рико, този човек е участвал в пет дуела! Познай в колко от тях е бил победен?
Джерико очакваше да чуе резултата. Смитърс може и да беше добър, но той бе сигурен, че е по-добрият. Трябваше да бъде.
— Нито един! Нито дори едничък! Това бледолико изнежено конте е убило най-хладнокръвно петима мъже и си е тръгвало от полесражението без драскотина!
Джерико си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— В случай че си забравил за какво става дума, същото конте прелъсти сестра ми, направи й дете, след това я преби до смърт, при което тя пометна. Не давам пукнат грош за това колко души е избил. Дори и да ми се наложи да изляза от гроба, за да изтръгна черната му душа, ще го направя!
Рейф се извърна и се загледа в кипарисовата горичка. Пушекът се стелеше като лека мъгла над блатистата повърхност и се виеше на влажни кълба около високите до коленете му ботуши.
Внезапно се обърна рязко.
— По дяволите, Рико, той се бие е нож! Случвало ли ти се е някога да убиеш някого е нож?
Джерико усети как тънка струя пот се плъзна по шията му и се спусна към гърдите. Никога не беше убивал човек, но беше виждал много пъти как умират хора. Ако се наложеше, щеше да го направи. Трябваше да го направи.
— Е? Отговори ми, дявол да те вземе! Убивал ли си някога човек?
— Последния път, когато използвах ножа, едва не прободох с него черния дроб на един, докато се опитвах да му попреча да пререже гърлото ми със счупена бутилка. Но не го убих. Не, никога не съм убивал.
— Знаеш правилата — уморено каза Рейф.
— Знам правилата. От един до трима секунданти уговарят условията. Присъства лекар. Вземат се под внимание слънцето и вятърът. Изборът на позиция се определя с помощта на монета. Десет крачки, секундантите преглеждат дрехите и оръжието на двамата участници, за да е сигурно, че имат само по един патрон, в присъствието на всички…