Сега знаеше, че то е най-голямото Божие чудо.
Като си пое дълбоко дъх, той протегна дългите си крака към вратата и развъртя глава, за да разпусне напрежението във врата си. Докосна студения пистолет в скута си и отново се замисли за дуела. Опита се да си припомни всички трикове при боя с ножове, които бе научил на различните кораби, докато бе обикалял света.
Но колкото и усилено да се опитваше да се концентрира, мислите му непрекъснато се връщаха към жената.
Към Сара.
Тя спеше дълбоко, сякаш бе усетила, че няма от какво да се страхува. От колко време не му се беше случвало да спи така? От седмица? От месец?
Даже от по-дълго.
Какво ли не би дал, за да може да се отпусне в леглото до нея само за да се остави топлината и ароматът й да го приспят. Може би това беше последната нощ в живота му, в която щеше да лежи до жена.
Неканената мисъл го завладяваше все по-силно. Той не искаше от нея нищо повече, освен успокоителната топлина на тялото й. Леглото беше достатъчно широко, така че биха могли дори да не се докосват. Бог му беше свидетел, че не би я докоснал дори с пръст, докато спи — това би било непочтено.
Впрочем тя така и нямаше да узнае за услугата, която щеше да му направи. Той щеше да си отиде много преди да се е събудила.
В този късен нощен час, когато почтените мъже спят, а мислите на онези, които са все още будни, блуждаят из криволичещите пътеки, по които не биха се спуснали на дневна светлина, Джерико взе решение. Събу ботушите си и ги постави до леглото. След това свали колана, на който висяха пистолетите, и го пусна до таблото на кревата. Да спи облечен за него не беше проблем — беше го правил толкова често, но проклет да бъде, ако легне до нея с оръжието, което му убиваше всеки път, когато се обърнеше.
Чаршафите бяха просенени, но чисти. Бяха поели аромата на тялото й, на което той се опитваше да не обръща внимание. Въпреки очакването да остане буден, той се унесе за броени минути, успокоен от лекото дишане на Сара, което му доказваше, че тази нощ няма да се чувства самотен.
Защото — Господ му беше свидетел — никога през живота си не се бе чувствал толкова самотен, както през последните няколко дни.
Сара се събуди мигновено от трясъка на съборен на пода тежък предмет. Първата й мисъл бе, че отново се намира у дома и Тайтъс се опитва да отвори вратата, която обикновено затискаше с тежкия скрин.
После всичко се свърши изведнъж. Мъжът в леглото до нея се понадигна.
Мъж в леглото до нея?
Милостиви боже!
Скупчени край вратата, трима пияни се взираха към тях.
Единият залитна напред и веднага се препъна в преобърнатия стол. Вторият сочеше към Джерико, който по някакъв начин се бе озовал в леглото до нея, докато третият показваше нещо, захвърлено на пода.
— Божке, момчета, тая вече са я докопали! — Мъжете започнаха да се пляскат неистово по бедрата.
— Май че най-после си е пипнала мъж! Мърф, ти нали казваше, че е…
В същия момент мъжът до нея се хвърли към крака на леглото и веднага последва изстрел. От тавана се посипа мазилка и прах. Преди да успее да придърпа завивките до брадичката си, целият свят се завъртя пред очите й като в калейдоскопа, който баща й бе подарил за тринадесетия й рожден ден, а след това Тайтъс бе разбил с чука.
Забеляза тъмната сянка, която се хвърли към тримата пияни и ги изблъска в коридора. Това беше Джерико.
Наистина ли бе спал в леглото до нея или просто бе сънувала?
Някой запали лампата и тя примижа от внезапната светлина. В коридора вече бе започнала да се събира обичайната тълпа. Хора, които никога не беше виждала през живота си, и такива, които вече познаваше, си пробиваха път към стаята й.
Уплашена, объркана и засрамена, Сара се протегна към халата си, готова да ги изгони навън и да заключи вратата. Спусна крака от леглото и веднага попадна на чифт необикновено големи ботуши, които по някакъв начин се бяха озовали в стаята й.
— Никога… — задъха се една жена, която тя веднага позна.
— Е, нали ти казах! А се правеше на толкова надменна и студена, че ти се струваше, че дори маслото не може да се разтопи в устата й!
Сестрите Джоунс. Мили боже, бяха тук! Имаше да разправят, а брат им щеше да разнесе клюката нагоре и надолу по реката. Рано или късно Тайтъс щеше да я чуе и да се втурне след нея и тя никога вече нямаше да успее да се измъкне. Или поне докато не свършат парите й.
За първи път, откакто баща й бе донесен вкъщи вкочанен, Сара заплака.
Джерико успя да усмири тримата пияни с помощта на собственика на хотела и няколко цветисти заплахи. Мъртвопияни, те сигурно щяха да спят до сутринта и дори нямаше да си спомнят за среднощните си подвизи.