Все пак не се отдръпна от него, а пък и не изглеждаше той много да бърза да я пусне. Долови ударите на сърцето му: туп-туп, туп-туп, туп-туп.
— Знаете ли, че сърцето ви бие така, че ударите му могат да разрушат Йерусалим? Добре ли сте?
Той я увери, че е много добре, но на нея съвсем не й изглеждаше така. Гласът му й се струваше пресипнал. Като че ли бе в началото на някаква много опасна треска, защото седеше до нея на леглото и трепереше като лист, носен от вятъра.
— Е! — възкликна тя. — Аз се чувствам много по-добре, макар и малко неразположена.
Ръката върху раменете й се придвижи нагоре. Усети пръстите му по кожата на врата си и потрепери.
— Да не ви е студено? Бих могъл да запаля огъня…
— Не, чувствам се много добре — отвърна тя, останала без дъх. — Какво разправят? Че някой се е опитал да нахълта в стаята ми?
Джерико сгъна мократа кърпа и изтри с нея челото си. Не му беше работа да мисли онова, което мислеше. Ако не се измъкнеше оттук веднага, може би щеше да приложи мислите си на практика.
— Капитан Уайлд, мислите ли, че…
— Джерико — поправи я той. Беше в леглото с жена, за бога! — Или Рико. Някои ме наричат Рико.
Тя се обърна да му се усмихне с разтворени влажни устни и натежали от сълзи ресници и това беше достатъчно, за да го погуби.
Не я целуна силно, за да не я уплаши. Бе в състояние да мисли поне дотолкова, че да действа внимателно. Но когато се отдръпна, целият трепереше. Тръпнещите й устни имаха вкус на сълзи, дива мента и мед. И не се бе извърнала. Широко отворила очи, докосна с пръст устата си и се загледа в него. Джерико прикри напиращото проклятие с дрезгава кашлица.
— Ето, виждате ли? — отбеляза тя. — Нали ви казах, че гласът ви е пресипнал? Сигурно ви има нещо!
— Сара, ако не сте наясно какво точно ми има в момента, то не аз съм човекът, който ще ви го обясни. Мистър Рикетс трябва да има тази грижа. — И веднага допълни мислено: „Проклетият късметлия!“
Сара отново се извърна, за да го погледне. Джерико упорито гледаше встрани, но не отмести ръката си. Нито пък тя стана от леглото.
— Но как би могъл Арчибалд да знае какво ви има? О, имате предвид това, че той продава и лекарства?
Джерико измърмори нещо под носа си за невинните деца, но Сара беше прекалено заета със собствените си мисли, за да му обърне внимание.
— Знаете ли, че той направи някаква отвара за жлъчните кризи на мащехата ми, която, изглежда, доста й помогна. Бих могла да го помоля…
— По дяволите, Сара!
Пръстите върху рамото й се впиха в плътта. Неочаквано той се наведе над нея и очите му пламнаха яростно. Сара почувства слабост в крайниците си и присвиващо усещане в стомаха, което не можеше да оприличи с нищо, изпитвано до момента.
— Може би… — започна тя, но той я прекъсна.
— Може би — нищо! Сигурно ще го приемете за неуважение, Сара, но ако не ви целуна още веднъж, преди да си тръгна, това ще тежи на съвестта ми, докато съм жив, което може и да не продължи…
Но не довърши изречението. Положи я върху леглото и се наведе над нея, притискайки я с гърдите си, докато единият му крак се движеше бавно върху нейния. Очите й се разтвориха още по-широко. Дъхът й спря в очакване на онова, което щеше да се случи. Не би могла да помръдне дори ако леглото избухнеше в пламъци.
То би могло да се случи, малко налудничаво си помисли тя. Изведнъж й стана непоносимо горещо.
Този път в целувката му нямаше нежност. Устата му се притисна към нейната и тя усети зъбите му върху устните си, след това езика му… Милостиви боже, езикът му беше в устата й и правеше неща, които бяха съвсем нелогични, но затова пък толкова приятни! Някаква магическа сила я караше да копнее да се притисне към нещо, но тя нямаше представа към какво и защо.
Тогава той докосна гърдите й и тя едва не извика. Откъде ли би могъл да знае, че иска да бъде докосвана точно там, след като тя самата не беше наясно? Но бе толкова приятно! Заливаше я болезнено облекчение и й се струваше, че няма да издържи нито минута повече.
Усещаше спиралите на пружината през пухения дюшек. Едва тогава осъзна, че тялото му е върху нейното. И не само това. Почувства уголемените и втвърдени места, които никога преди не беше забелязвала — дори когато бе оглеждала масивната му фигура през онзи първи ден, защото винаги бе изпитвала неудобство и се стараеше да не обръща внимание на тези места у мъжете.
Ала в този момент точно те се притискаха към нея така, че я караха да изпита желание да отвърне на натиска. Тя повдигна ханша си.
Джерико изстена.
След това раздвижи таза си и двамата простенаха заедно.
Сара помисли, че може би той изпитва болка. Но и същото забележително усещане, което изпитваше и тя, от което дъхът й секваше и я караше да очаква нещо… нещо, което би могла да постигне само ако протегне ръка.