— Е, струва ми се, бих могла да си помисля върху това, стига да ми кажете какво ми предлагате.
Ако мъж, чиято кожа години наред е била подлагана на въздействието на слънцето, все още бе запазил способността си да се изчервява, то Джерико направи точно това.
— Да се омъжите за мен.
Челюстта на Сара увисна. Това, че той й бе предложил нещото, за което бе мечтала още от мига, в който бе напуснал леглото й, беше…
— Всичко ще бъде само във ваша полза, Сара. Ще има къде да отведете двамата си стари приятели, за които сте толкова загрижена.
— Ами какво ще кажете за…
Искаше да го попита какво мисли за любовта, но внезапно я осени мисълта, че през цялото време бе планирала да се омъжи за Арчибалд, без изобщо да го обича. Никога не го беше обичала и сигурно никога не би могла да го обикне.
Но сега всичко беше по-различно. От Джерико Уайлд искаше много повече, отколкото бе очаквала от Арчибалд, но не бе наясно какво точно й предлагаше той.
— От вас не искам нищо повече, Сара. Само да се грижите за дома ми. В замяна ви предлагам покрив и почтено име.
Е, това звучеше съвсем порядъчно и в реда на нещата. Сара все още не знаеше какво иска от него, но то беше повече от онова, което той й предлагаше. Изпълнена с гордост, тя отметна глава и го погледна право в очите.
— Не, сър, благодаря ви. Много любезно от ваша страна, но съм уверена, че мистър Рикетс вече ми е предложил същото. — Което изобщо не беше вярно, но тя трябваше да повярва, че е така.
— Сара, снощи…
— Беше просто една неприятна грешка. — Трябваше да го накара да мисли така.
— Слуховете… Имам предвид, вашата репутация…
— Ще го преживея. Сигурна съм, че мистър Рикетс ще ми повярва, след като му обясня всичко.
В очите на Джерико блеснаха пламъчета.
— Всичко ли, Сара? Как бихте му обяснили онова, което се случи между нас в леглото?
Беше неин ред да се изчерви.
— Просто ще му изложа фактите. Не е необходимо да навлизам в подробности. — Не бе наясно дали би могла да обясни — дори да желаеше, защото сама не разбираше какво се бе случило. — И след като ви благодаря за честта, с която бях удостоена, сър, просто ще изчакам Арчибалд.
С пламнало лице се отправи към хотела, като на всяка крачка усещаше погледа на Джерико, който изгаряше гърба й.
Нека да гледа. Красивият дявол може и да бе успял да я поразсее за момент, но тя бе начертала сама пътя си и бе длъжна да го следва. Това беше единственото разумно нещо, което можеше да направи.
Проблемът беше, че разумните неща вече не й изглеждаха толкова… разумни.
Останалата част от деня Сара прекара в стаята си, без да обръща внимание на почукванията на вратата, нито на хвърлените по прозореца камъчета, нито на лекото главоболие, което без съмнение се дължеше на пушека. Той бе станал толкова плътен, че човек не можеше да се подаде навън, без да бъде засипан с пепел.
Сестрите Джоунс наминаха два пъти, за да се осведомят през вратата дали се чувства добре. Тя ги увери, че е наистина съвсем здрава — „много ви благодаря“, — но има леко главоболие.
— Нищо чудно, след вълненията от миналата нощ… — започна едната, но другата високо изшътка и услужливо й предложи да разтрие слепоочията й е лавандулов спирт.
Сара не успя да сподави усмивката си. Можеше да си представи двете дами с огромни носове, които душеха наоколо за повече подробности след голямото представление.
След това дойде Джерико и я извика през затворената врата. След като тя пренебрегна почукванията, той заобиколи, застана пред прозореца, отново почука два пъти и повдигна щорите.
— Ако само посмеете да стъпите в тази стая, Джерико Уайлд, ще ви ударя с легена! — фактът, че повече от всичко на света й се искаше да се хвърли в прегръдките му и да забрави за сестрите Джоунс, за Тайтъс и за задълженията си към Арчибалд, я вбесяваше и тя си отмъщаваше, като му крещеше.
— Не разбирам защо сте толкова разстроена — простичко се защити той. — Никога не съм имал намерение да ви обидя, Сара, и вие много добре го знаете. Сигурна ли сте, че сте добре?
— Съвсем добре съм! Бих желала да ме оставите на мира и да си гледате своята работа, ако, разбира се, изобщо имате какво да правите!
Джерико се намръщи.
— Просто си помислих, че бихте искали да узнаете, че вечерният пощенски кораб току-що пристигна, но вашият годеник не е сред пътниците, освен ако не е четири стъпки висок и не носи закърпени отзад панталони. Пристигнаха също две дами, едно духовно лице, което поразително прилича на двете клюкарки, които слухтят наоколо от няколко дни насам, и един възрастен особняк. — Джерико бе прекарал целия ден, наблюдавайки пристигащите по вода и суша. Бе си наумил да хване за яката първия симпатичен млад мъж, когото види, и да го накара да се поразбърза.