Опитвайки бавно от пунша си, Сара стоеше до една възрастна дама и наблюдаваше какво става около нея.
Малко по-късно, капнала от умора, тя търсеше стая за съпруга си. Ако имаше намерение да отпътуват още със сутрешния пощенски кораб, защо не се замислеше за кратка почивка през нощта?
Откакто Джерико я беше целунал, тя не преставаше да мисли за първата брачна нощ, която я очакваше. Въпреки че бе съвсем невинна, Сара не беше толкова невежа. Беше се заслушвала в приглушения шепот на омъжените си приятелки, така че имаше някаква представа за онова, което ставаше между мъжа и жената след законната им венчавка. Не в подробности, но достатъчно, за да подозира, че няма за какво да се притеснява.
Както и да е, сега, когато бе законно омъжена и изправена пред това си задължение, тя искаше то да е останало вече зад гърба й, за да може да пристъпи към следващата точка от плана си, включваща настаняването в новия й дом и уреждането на преместването на Молси и Големия Саймън.
Точно това беше най-важното, убеждаваше се тя, а не няколкото кратки мига на неудобство и срам, както й бе обяснила приятелката й Кери от Илиной първата брачна нощ.
На една маса в ъгъла на стаята Джерико се преструваше, че цялото му внимание е ангажирано от играта на карти. Костваше му невероятни усилия да не назове някоя по-голяма сума, за да остави Рикетс да победи и да го накара да продължи играта. И да продължи да пие. Старият пияница вече едва се държеше на краката си. При раздаването му даде дамата, която му бе нужна, с надеждата, че все още е в състояние да я забележи.
— Трябва да си взема очилата — заекна старецът.
— Не, не, не ти трябват. Имаш нужда само от още нещо за пиене. — Кимна с глава и сервитьорът напълни отново двете чаши. Мъжът може да се окаже издръжлив. Въпреки че бе изпил количество, което би могло да убие и бик, не даваше вид на човек, излязъл от релсите.
Намерението на Джерико бе да напие стария глупак, докато падне под масата, защото — законно или не — не можеше да понесе мисълта за тези дебели мръсни пръсти върху младото тяло на Сара.
— Господи! — тихо възкликна той.
— Кво има? Мухи? Къде? — Арчибалд се огледа с оглупял поглед, след това премигна и каза: — Моята жена. Покажи ми коя е, момче! Нищо не виждам от тоя проклет пушек.
Всичко беше излишно, разсъждаваше Джерико. Рано или късно — ако не тази вечер, то утре — Рикетс щеше да спи с жена си.
Арчибалд с усилие се изправи на крака. Загреба пълна шепа монети от масата, пусна ги в джоба си, при което разсипа половината по земята, и се запрепъва към вратата. Докато го наблюдаваше как се отдалечава, Джерико си припомни, че независимо от чувствата си в момента, има много по-сериозни проблеми от новобрачната двойка, която се кани да празнува в нощта.
След като Смитърс не се бе появил и тази вечер, Рейф бе тръгнал да го търси, поради което не можа да присъства на тържеството. Много вероятно бе всички да пристигнат към полунощ: Смитърс, секундантите му и Търнбайфил. Срещата бе насрочена за утре към обяд. В такъв случай може би нямаше да има още много време да се притеснява за това с кого беше в леглото неговата Сара.
Не, дявол да го вземе, не беше неговата Сара! Тя беше съпругата на Рикетс!
С тежка въздишка, изпълнена с противоречиви чувства, Джерико се протегна и пръстите му докоснаха тавана. Можеше да се опита да поспи малко. На рецепцията бе оставил бележка за Рейф, в която го молеше да го събуди един час преди разсъмване. Малко повече сън — и главата му можеше да се замае. И да му даде възможност да мисли.
Сара, проклета да е любимата ти душа, защо не прояви достатъчно здрав разум, за да приемеш онова, което ти предложих? При всички случаи щеше да е по-добро от това, което правиш в момента…
Осма глава
Сара не би могла да заспи за нищо на света, въпреки че бе капнала от изтощение. Вечерта се бе оказала изключително напрегната.
Цялата седмица бе много тежка!
Седнала в леглото, тя размишляваше за новия си статут на омъжена жена. Опитваше се да си представи новия дом, който Арчибалд й бе обещал, с градинката, засадена от майка му. Поне това си имаха. Градина. А и той беше изключително мил. Дори и да не беше нищо друго, беше много мил човек.
Освен това, според приятелката й Кери, съществуваше възможност, след като консумират брака си, да се сдобие със собствено дете. Точно това се бе случило с Кери, която роди дъщеричката си само осем месеца и две седмици след сватбата си.
Дете. Сара въздъхна, сви колене под брадичката си и се опита да си представи своето бебе. Разбира се, то щеше да има матова кожа, тъмна гъста коса и черни очи, които можеха да изглеждат тъжни и замислени, но и да блестят от бликащ смях.