— Млъкни, Ида Лу — изръмжа амбулантният търговец. — Не е това, което си мислиш. Аз просто…
— Дяволски добре знам кво просто си правил, стари глупако! Всеки път, щом си достатъчно трезвен да си намериш копчетата на панталоните, хукваш подир първата кучка, която размаха опашка под носа ти!
Близо две дузини очи се местеха от единия към другия от съпрузите. Започнаха да се правят облози.
— Хващам се на бас, че дъртата вещица ще го върже за краката и ръцете и ще го затътри навън кат прасе! — подхвърли един търговец на дървен материал.
— Чувай кво ти казвам, тоя ей сегинка ще я просне на земята с един тупаник! — допусна друг.
— Нали сички видяхте с коя се въргаляше в кревата? — изрева единият от тримата мъже, които се бяха опитали да нахълтат в стаята на Сара. — Дъртият му негодник! Трябва да го обесят кат скопения шопар на Бейли!
Стиснала устни, Сара се опитваше да не обръща внимание на грубите подмятания, докато бързаше по коридора след съпруга си. Начинът, по който той бе скочил от леглото, я бе накарал да се разтревожи, че се е случило нещо ужасно. Може би пожар, обир или пък ужасната треска от холера, тръгнала от Канада, вече се бе разпространила между гостите.
Втурна се във фоайето точно навреме, за да види как съпругът й бе награбен за ухото от една бълваща огън жена, която крещеше високо против неверните мъже, които оставят жените и деветте си деца, за да се втурнат след първата фуста, която се изпречи на пътя им.
Съпруга? Деца?
Милостиви боже, но къде отиваше тя с Арчибалд?
— Чакайте! — извика Сара, като си пробиваше път през тълпата. — Арчибалд, какво?…
Джерико я улови за ръката и я дръпна зад себе си точно в момента, в който двойката изчезваше през вратата. Държеше някакво писмо, което й се стори страшно познато.
— Шшшт — меко се обърна към нея. — Тя е негова жена.
— Негова какво! Да не искате да ми кажете, че тази жена е съпруга на Арчибалд?
— Като при това премълчавам факта, че е и баща на деветте им деца.
— Но…
— Шшшт, ще поговорим за това по-късно. Точно сега имате нужда да си починете.
Ала Сара нямаше нужда от почивка, а от отговора на един много прост въпрос.
— Но… Но щом тя е негова съпруга, тогава аз каква съм?
Двадесетина минути по-късно, когато Сара се бе отпуснала върху един стол и се взираше в студената камина е невиждащи очи, някой почука на вратата.
— Не е заключено — вяло се отзова тя. Каква полза имаше да заключва сега? Най-лошото вече й се бе случило.
Първите лъчи на зората се промъкваха през мръсните прозорци, когато Джерико влезе в стаята с бутилка и две чаши.
— Изпий това — нареди той и й наля голяма доза бренди, после сипа и на себе си.
Тя сковано пое чашата, изгълта съдържанието и се задъха. Избърса влажните си очи с края на наметката си и продължи да гледа към камината, докато в стомаха й бушуваше огън. Какво щеше да прави оттук нататък? Боже мили, тя беше съвсем съсипана! Какво бе станало с всичките й разумни планове за нов дом за нея, за Молси и Големия Саймън?
От малкото, което знаеше, можеше само да предполага, че носи детето на Арчибалд.
— Сара?
Тя внимателно постави чашата на шкафчето до леглото.
— Джерико, мисля, че съм бременна.
— Какво? — Беше негов ред да преглътне с усилие парещата течност. После остави чашата си до нейната.
— Казах…
— Чух какво каза!
— Ами… Това се случи с приятелката ми Кери. Осем месеца и две седмици след първата й брачна нощ се роди дъщеря й.
Джерико се почувства така, сякаш някой го бе ударил с юмрук в корема.
— Спала си с него?
Разбира се, че е спала с него, глупак такъв! За какво, мислиш, се ожени за нея? Да играят домино?
— Сватбата не е законна, ако бракът не се консумира. Арчибалд ми го обясни. Той беше много мил човек, независимо от… — Тя въздъхна. — Е, през повечето време беше наистина много мил човек.
Мил? Наистина ли мислеше така? Джерико се чудеше възможно ли е наистина човек да бъде толкова наивен.
— А той… Беше ли… Имам предвид, ти добре ли си?
Сара кимна и каза:
— Не ме болеше толкова, колкото очаквах. — Сключи пръсти и се загледа в тях.
Джерико проследи погледа й. Нямаше никакво желание да научи какво се бе случило между тях. Наведе се над леглото и се загледа към профила на булката, която не бе станала съпруга. За няколкото дни, които бе прекарала в хотела, загорялата й кожа бе придобила цвета на стара слонова кост.
Или може би това се дължеше на шока от откритието, че се бе омъжила за двуженец?
— Сара, чуй ме… Спомняш ли си за какво говорехме преди? За Уайлд Оукс и за това, че ако… ако нещо се случи с мен, то ще премине в наследство на третия ми братовчед, живеещ някъде на запад, който може дори вече да не е жив? Той мрази фермерството. Той е… той е ловец.