— Не си спомням нищо за братовчед ви — въздъхна отново момичето.
Нямаше никакъв братовчед. Беше го измислил, за да не го съжалява заради самотата му. Искаше да се ожени за нея, но проклет да бъде, ако й позволи да му съчувства. Мъжът си имаше своята гордост. Но, господи, каква болка му причиняваше мисълта, че онзи проклет негодник бе първият мъж, с когото бе спала! Почти колкото го болеше от предположението, че може да е бременна от него.
— Сара, ако носиш дете, това е само още една причина да се омъжиш за мен — разумно отбеляза той. Беше почти сигурен, че това е невъзможно, защото не смяташе, че старият женкар изобщо бе в състояние да й направи нещо. Най-много да й бе пуснал ръце, което също изглеждаше малко вероятно.
Очите й придобиваха все по-стъклен отблясък. Знаеше, че трябва да говори бързо, за да не я остави да заспи.
— Сара, за онова, което казах…
Тя се прозя.
— Все още не разбирам защо не можеш сам да се погрижиш за Уайлд Оукс. Каза, че все още не си си намерил работа на кораб, така че защо просто не се върнеш у дома и не направиш каквото е необходимо?
Джерико изруга тихо. Не искаше да й разкрива истината, но нямаше време да търси други убедителни причини.
— Има нещо, което не съм ти казал — тихо започна той. — Сара, предстои ми да участвам в дуел. Точно затова дойдох тук. — Чу я как шумно си пое дъх, но без да й обърне внимание, продължи: — Един мъж прелъсти сестра ми, направи й дете, а когато тя отиде да поговори с него, очаквайки да се оженят, той я преби, след което тя изгуби детето и умря.
Лицето й бе изгубило и последния оттенък на цвят.
— О, не! — прошепна тя. Извърна се към него и в дълбините на очите й той прочете изумление.
— Много е вероятно да се измъкна от цялата тази работа невредим, но ако това не стане, за мен ще бъде голямо облекчение да зная, че Уайлд Оукс се намира в добри ръце. Може би дори ще намериш време да посадиш няколко красиви храста на гроба й на хълма, недалеч от къщата.
Тя сякаш се бореше с нещо. Прииска му се да се бе сетил да донесе и кафе е брендито или изобщо да не бе носил алкохол.
— Разбира се, че ще го направя. Ще посадя храсти… Искам да кажа… Джерико, не е необходимо да се жениш за мен заради това. Бих могла да се грижа за дома ти, докато се подготвиш да се върнеш…
— Не, Сара. Или ще го направим както аз искам, или изобщо няма да го правим. Като моя съпруга… или вдовица, ако нещата се обърнат, всичко, което притежавам, става твое. Ти ще имаш име, дом за детето и приятелите си и достатъчно пари, за да преживяваш, докато фермата се съвземе.
Можеше почти да види мислите, които се лутаха в главата й, докато извиваше ръце в скута си. Имаше малки ръце. Способни ръце. Опитваше се да не мисли за усещанията, които те биха могли да предизвикат върху тялото му. Бе дошъл тук, за да сложи в ред нещата, в случай че му бе съдено да умре през следващите няколко часа. Тя беше почти пияна, а той — така възбуден, че съществуваше опасност да пръсне бричовете си.
Изкашля се.
— И така, ако имаш желание да ми помогнеш, бих желал да приключим бързо с това. Смитърс трябва…
— Кой?
— Мъжът, с когото трябва да се срещна на полето на честта.
Тя се загледа в него е отворена уста.
— Смитърс ли каза? Нали нямаш предвид Тайтъс Смитърс?
Тя се изправи, преобърна стола, залитна към вратата, след това се върна обратно. Джерико я наблюдаваше изумено. Стана бавно от леглото, където бе седял до този момент, чудейки се дали не се е побъркала от откритието, че се е оказала омъжена, бременна, изоставена и със съсипана репутация само за една нощ.
Или пък това се дължеше на брендито?
— А сега, Сара…
— Знаеш ли кой е той?
— Кой?
— Тайтъс! Той е доведеният ми брат. Същият, който се опита да ме изнасили, за да ме принуди да се омъжа за него! Същият, от когото избягах! Негодникът, който заложи и пропиля всеки цент, който баща ми бе оставил след смъртта си, и сега, щом научи за наследството ми, иска да се ожени за мен заради него!
— Исусе! — прошепна Джерико. Такива неща се случваха само в романите.
И все пак беше ли наистина толкова странно? Да се срещнат в хотела, който беше известен с бързите бракосъчетания и уговорените дуели? Сара беше дошла заради едното, а той — заради другото.
— Сара? Мисля, че ще е най-добре да се омъжиш за мен колкото може по-скоро, защото в противен случай доведеният ти брат би могъл да реши, че предпочита да те отведе оттук, вместо да плати дълговете си на честта.