— Надявам се, тя няма да очаква да направи кариера от това — отвърна лекарят. — Момчето наистина е в много тежко състояние. Може да си отиде всеки момент.
Рейф бе напълно съгласен с преценката на лекаря. Не бяха били много близки през последните години, но в името на старото приятелство той се разкъсваше между дълга да остане и да изпрати Джерико в последния му път и необходимостта да потегли на юг и да занесе тъжната новина на съпругата му.
Преди да успее да вземе решение, вратата се отвори рязко и на прага застана едра чернокожа жена с голям червен вързоп. Застанала е широко разкрачени крака и ръце на кръста, тя огледа двамата мъже, след това се обърна към Рейф:
— Аз принцеса Ан Каунти. Аз свободна кат дъжда, минала през холера и не вземала участие в бунтове. Иска получава десет цента за ден да гледа и няма слуша заповеди на никой.
Рейф изненадано погледна към доктора, който му кимна.
— Тя е честна и добре си гледа работата. Мис Каунти е най-добрата милосърдна сестра по тези места, докато не я попитате какво носи в този вързоп.
Десета глава
Щом видя Уайлд Оукс, Сара прошепна:
— Господи! А аз си мислех, че къщата на татко е красива! Тази е истинско бижу.
Беше късен следобед. Замъгленият розов залез хвърляше отблясъци върху голямата бяла къща, оградена от огромни дъбове. В далечината, през акрите плодородна земя на фермата, се виждаше тъмна стена от борове, изпъстрена тук-там от червеникави евкалипти. По-голямата част от обширните полета беше обрасла с бурени, сякаш те не бяха обработвани от години. Сноп прекършени житни стебла се клатушкаше из полето точно зад къщата, а останалите, неожънати, бяха изпотъпкани от животните. Колко тъжна гледка! Но все пак Джерико бе казал, че е наел нов управител. Може би нещата щяха да потръгнат.
Погледът й отново се върна към внушителната къща. Като се имаше предвид умората й, тя би се зарадвала дори на малка колиба, стига това да означаваше възможност да свали шапката си, корсета и обувките и да си отдъхне.
Предишния ден бе посрещната на пристанището в Елизабет Сити от един чиновник от офиса на мистър Кайнфийлд, който я бе уверил, че капитан Уайлд ги е уведомил за пристигането й. Сара не завиждаше на куриера. Разстоянието от хотела до малкото крайбрежно градче беше около двадесет мили по път, който правеше бавното пътуване по канала истинска благословия.
Като приглади поизмачканата си рокля, Сара изрази благодарността и удоволствието си да бъде посрещната.
— Позволих си да ви наема стая в хотел „Индианската кралица“, мис… мисис Уайлд — съобщи адвокатът няколко минути по-късно, когато се настаниха в кантората му близо до реката. — Уверявам ви, че това е най-доброто място в малкото ни градче.
— О, но…
— По предложение на капитан Уайлд, уредих да се срещнете с неговия пълномощник в десет часа утре сутринта. Той ще дойде тук, в офиса ми, и след като свършим работа, капитанът допусна, че бихте искали да си понакупите някои неща, докато сте в града. Тук ще ви очаква карета, която ще ви откара до имението веднага щом сте готова да тръгнете.
След вкусната вечеря, която почти не докосна, и една безсънна нощ, Сара бе принудена да забрави собствените си тревоги и да се съобрази с инструкциите, които Джерико бе дал в писмото си. Поне това можеше да направи за него.
Но колко отчаяно искаше да разбере какво се беше случило! Може би в тази минута той лежеше…
Не! Отказваше да приеме това. Той трябваше да оживее. Дори и никога повече да не го види, дори и да се качи на някой кораб и да отплава за Китай, за да не се върне никога вече, Господ нямаше да позволи такъв прекрасен човек като Джерико Джеферсън Уайлд да бъде убит от презрян червей като Тайтъс Смитърс.
След като пристигна на посоченото място в уреченото време, Сара бе представена от мистър Кайнфийлд на банкера — мистър Уилис. От тях тя научи за материалното положение на съпруга си, което се състоеше в по-голямата част от земя, но и от значителна сума от продажбата на кораба. Банкерът я уведоми, че според нарежданията на Джерико, тя ще разполага със солидна сметка за собствени нужди и друга, от която ще плаща на слугите и ще управлява имението.
Самото управление на фермата според пълномощника се поверяваше на мистър Айръм Мойер, пристигнал съвсем наскоро със съпругата и сестра си.
Когато я попитаха дали има някакви въпроси, Сара реши, че е най-добре да играе с открити карти. Бързо обясни обстоятелствата, предшестващи женитбата й с Джерико Уайлд, като не спомена нищо само за Арчибалд и тревожната работа, която съпругът й трябваше да уреди с доведения й брат. Каквото и да се случеше, те съвсем скоро щяха да го узнаят.