— Ако ми простите, че не отговарям на въпроса ви, мис Маусър, то и аз ще ви простя, че ми го зададохте.
— Името ми е Мойер!
— О, моля да ме извините. — Сара знаеше, че се държи детински, дори злобно, но беше прекалено уморена, за да се разправя с една нова Норийн точно в този момент. — Щом толкова искате да знаете, съпругът ми е зает със свои дела.
Къщата беше мрачна. Много хубава с тъмно облицованите стени и тъмни дървени подове, но мрачна. Не можеше да намери друга подходяща дума. След като бе отведена в стаята си, тя веднага разгъна бродираната покривка на майка си и застла с нея мраморния плот на скрина. После грижливо подреди четката, огледалото, купичката за фиби от синьо стъкло и подходящото шише за одеколон. Постави изсушените цветя върху полицата, защото не се осмели да ги закове на стената.
Щом се настани, повика икономката, осведоми се къде се намира фамилното гробище и отиде да отдаде своята почит към Луиза Уайлд. Ако не беше бедното момиче, сега и тя нямаше да се намира тук.
— Но ако не беше ужасният ми доведен брат, и ти нямаше да лежиш тук — прошепна Сара към прясно разровената пръст близо до един огромен бор. — О, миличка, толкова съжалявам! Бих направила всичко, за да почиваш спокойно.
Да почиваш спокойно. Колко ужасно звучеше! Да си млад, мъртъв и принуден да лежиш навеки под земята!
Колкото и да бе ужасяващо, това бе самата истина. Смъртта може би бе нещо много приятно, когато човек с уморен от живота, но когато е млад и всичко е пред него, то си беше чиста несправедливост.
И тогава, в този тих час на деня, Сара дочу ръмжене, от което по гръбнака й плъзнаха тръпки. Уплашено вдигна поглед към растящите едно до друго дървета, но вече бе доста тъмно.
Вълци? Мечки? Нищо чудно, след като тресавището беше толкова близо. И пантери. Милостиви боже, тя би могла да бъде погълната цяла от една от тези огромни котки, които прескачаха оградите на близките ферми и отмъкваха агнета, говеда и кокошки.
Като вдигна поли, Сара прескочи ниската метална ограда и се спусна бежешком през полето. Следващия път, когато идва да посети Луиза, щеше да си носи някакво оръжие или голяма кошница, пълна с вкусни неща, която щеше да остави на края на гората като откуп.
Докато приключи с вечерята, състояща се от шунка, пържено пиле, царевичен хляб и пъпеш, Сара си бе изяснила две неща: трябваше да се пази от дивите зверове в гората и от Айвидейл Мойер в къщата.
Рано или късно щеше да се наложи да се справи с тази жена, но докато извоюваше собственото си място в новия си дом, не можеше да стори нищо повече от това. Икономката съвсем скоро щеше да я разведе наоколо. Но със собствените си страхове Сара трябваше да се справя сама.
Мис Мойер зае мястото си на масата, сякаш имаше пълното право на това. С вид на мъченица тя отбеляза, че е твърде вероятно да завали. Сара любезно похвали красивите дървета, които опасваха алеята.
След като не получи отговор, тя спомена статията, която бе чела наскоро в някакъв вестник, за новия колеж, в който щяха да учат заедно момчета и момичета. Това беше нещо съвсем ново, а според някои — дори неморално.
— Лично аз никога не съм одобрявала колежите за момичета — отсече Айвидейл Мойер е подсмърчане. Тя често правеше това, но Сара не можеше да прецени дали то бе проява на високомерие, или се дължеше на някаква алергия.
И тогава започна инквизицията. Винаги приятелски настроена, Сара отклоняваше въпросите за това от колко време е омъжена за капитан Уайлд, колко дълго са били сгодени и кога са се срещнали за първи път. След това отново се върна на темата за времето и вероятността от утринна мъгла.
Неочаквано опонентката й се оттегли от полесражението. Като й хвърли пълен с неприязън поглед, Айвидейл се изправи рязко и напусна стаята.
Щом остана сама, Сара се отказа от ограниченията на благоприличието, които винаги я бяха притеснявали. Разбъркваше с лъжичка десерта си и въздишаше, размишлявайки за трънливата пътека, която я беше довела дотук. Можеше да опита да се върне у дома при Норийн. Без Тайтъс тя не би могла да й стори нищо. Твърде възможно бе младият Смитърс да е отлетял много далече.
Добре. Както обичаше да казва Молси, беше си надробила попарата и сега трябваше да я изсърба. Ако можеше да се вярва на мисис Ренегар, а Сара бе убедена, че жената заслужава доверие, тази Мойер бе пристигнала с брат си и снаха си и веднага се бе настанила в голямата къща под претекста, че в стаята й в къщата на управителя има прилепи, мравки или някакви други гадинки.
— Ако питате мен, тази нахалница през цялото време имаше намерение да се настани тук, за да примами моето момче да се ожени за нея. — На Сара й бе много трудно да мисли за Джерико като за нечие момче. — Щом е искала да се омъжи, защо не си е останала у дома да си търси жених? Според мен и там е забъркала нещо.