Господи, ще се грижиш добре за него, докато успея да стигна там и да се заема с това сама, нали? Ще го направя колкото може по-бързо!
Кучето безшумно се приближи до нея и подуши пръстите й. Тя разсеяно го погали по ухото. От другия край на голямата стая с висок таван Айвидейл Мойер се взираше в Рейф Търнбайфил така, сякаш за първи път виждаше мъж.
В това време Естер Ренегар, подпряла лакти на масата и скрила лице в дланите си, хлипаше и нареждаше:
— Моето момче, милото ми момче, благословеното ми момченце…
— Ще се наложи да ме откараш дотам — рязко заяви Сара. — Освен ако не мога някъде наблизо да наема кон. Не, ще трябва да взема някои неща, така че ще бъде най-добре да пътувам с карета или поне с двуколка. Рейфъл, би ли…
— Спокойно, мила. Принцеса Ан Каунти обеща да остане, докато дойде време да замине за Либерия. Дотогава аз ще се върна и ще наема друга жена. Дойдох само за да ти донеса новината.
Сара остана с отворена уста.
— Изобщо няма да търсиш друга жена! Освен това кой ще заминава и къде?
С подозрително проблясващи уморени очи, той повтори:
— Сестрата. Мис Каунти има намерение да отпътува за колонията Либерия на борда на следващия кораб на АКО, поради което…
— Кой? Какво, за бога, означава това АКО?
— Никога ли не си чувала за Американската колониална общност? Те години наред помагат на освободените негри, които искат да се върнат в Африка. Мис Каунти има намерение да се грижи за хората от колонията. Не бих се учудил, ако свърши само за няколко години, като междувременно е успяла да ги обиколи всичките.
— Да… Ами това наистина е много интересно, но ако трябва да тръгнем още сега, най-добре ще бъде да събера някои неща. Мисис Ренегар?
Икономката се изправи, изтри очи с престилката си и кимна сковано:
— Да, мадам. Ще имаме нужда от лауданум, черен чай, от болкоуспокояващ мехлем и много превръзки. Слава богу, че направих достатъчно от моето мазило. Не бих го…
— Съвсем случайно аз имам добър опит в гледането на болни — каза елегантната жена в черно, като прекоси стаята и застана между Сара и Рейф.
Как успява да го постигне, питаше се Сара. Неестествено бе да е толкова грациозна.
— Приятно ми е, сър. Аз съм мис Ай…
— Мис Мойер, мистър Търнбайфил — безцеремонно ги представи Сара.
Пренебрегвайки я напълно, Айвидейл се обърна направо към Рейф:
— Сигурна съм, че мис… мисис… Сигурна съм, че Сара ще бъде по-полезна, ако остане в къщата. Тя пристигна едва вчера вечерта, горкото дете, и беше толкова уморена, че дори не можеше да бъде достатъчно вежлива.
Сара настръхна. Започна да протестира, но високата блондинка я прекъсна:
— Уверявам ви, сър, че мога много добре да се оправям с болни хора. Моята снаха често страда от неразположение, а брат ми има циреи, които му причиняват ужасни болки.
Защо тогава, мислеше Сара, не си останеш тук, да се грижиш за собственото си семейство, ами се бъркаш в моето? Но вместо да каже нещо, тя напусна стаята и започна да помага на Естер Ренегар да подредят багажа. След това се промъкна в малката спалня, в която се бе нанесла едва предишната вечер, и прибра някои неща в куфарчето си. Всичко останало, което би могло да й потрябва, можеше да бъде изпратено по-късно. Ако всичко се наредеше според предвижданията й, Джерико съвсем скоро щеше да се върне у дома.
А ако успееше да се наложи, тази жена веднага щеше да бъде отпратена, за да се погрижи за циреите на брат си. Щеше да се заеме с това веднага след като се погрижеше за Джерико.
След като застана до вратата на салона малко по-късно, повдигна вежди на лекотата, с която Рейф се разполагаше с брендито на съпруга й. Сестрата на управителя се бе настанила на един люлеещ се стол и бе поставила крака на една отоманка.
Добре. Вирна брадичка и влезе в стаята.
— Доколкото разбрах, мистър Търнбайфил, трябва да тръгнем незабавно. Или съм разбрала погрешно намеренията ви? Ако предпочитате, мога да намеря нещо наоколо, с което да потегля.
— О, моля… Сара току-що пристигна и все още не е имала време да се настани. Аз с удоволствие бих дошла е вас — каза Айвидейл с толкова сладък глас, че Сара изпита желание да я замери с нещо. — В края на краищата жените, които са съвсем сами в този свят, трябва да заслужат подслона си.
Съвсем сами в този свят? Ами брат й? Сара й зададе този въпрос, който бе напълно пренебрегнат.