Беше почти полунощ, когато пристигнаха в хотела. След почти тричасовото ужасно пътуване по неравния път Сара имаше чувството, че цялото й тяло е разглобено и главата й всеки момент ще клюмне.
Чиновникът на хотела се люлееше в един стол във фоайето. Без да му обърне никакво внимание, Рейф я поведе направо към крилото откъм Каролина. Тя носеше шапката си в едната ръка и полупразната кошница в другата, а Рейф мъкнеше набързо натъпкания куфар.
— Тук — каза той и веднага сложи пръст на устните си. — Шшшт, нали не искаме да го безпокоим, докато спи?
Но още преди да успее да докосне дръжката, вратата се отвори и на прага застана най-страшната фигура, която момичето бе виждало през живота си. Жената беше висока около шест стъпки и кожата й имаше цвета на смес от ром и петмез. Внушителното й тяло бе облечено в пъстро изобилие от поли, шалове, престилки, блузи и бе украсено с накити, направени от кости, семена и множество непознати материали.
Сара бе удостоена само с един поглед. Жената се обърна към Рейф, втренчи поглед в лицето му и прошепна яростно:
— Коя е тя? Аз няма нужда момиче да мота в мои крака.
— Това е мисис Уайлд. Негова жена е. Отидох да я доведа, след като разбрах, че корабът на АКО ще отпътува от Хамптън след седмица.
— Тя много дребна.
Отегчена да слуша как говорят за нея, сякаш тя не съществуваше, Сара се промъкна напред и вдигна поглед към страшното лице.
— Може и да не съм едра, но със сигурност не съм слаба. Всичко, което умеете, мога да направя много по-бързо и по-добре! Опитайте!
Ако не беше толкова разгневена, може би щеше да забележи уважението, което блесна в големите абаносови очи.
— Ти може ли каже на треска да излезе от тяло, щото твой мъж да не умре?
— Чувала съм за топъл чай и вълнени дрехи. Знам също, че не трябва да се пуска кръв на човек, който и без това е изгубил достатъчно. Знам, че…
— Ти знае песен да накара дявол да излезе от тяло?
— Да! Разбира се, че знам! Всеки човек с малко здрав разум знае това!
Без да е сигурна, Сара бе започнала да подозира, че се подиграват с нея. Нямаше и най-малка представа за какво говори жената, но би направила всичко необходимо, за да се подобри състоянието на съпруга й. Господ щеше да й посочи пътя. Ако трябваше да изкупува коравосърдечието си до края на дните си, щеше да го понесе. Би се погрижила дори върху гроба на Тайтъс да бъде поставен надгробен камък, на който всеки би завидил — с епитафия и всичко…
Добре. Щеше да помисли за това по-късно. Нямаше смисъл да прави нещата още по-тежки, като обещава да изпише някаква лъжа върху гранита.
Следващите няколко дни бяха по-тежки, отколкото можеше да предположи дори в кошмарите си. На първо място идваше нравът на съпруга й. Винаги бе смятала, че е доста избухлив, но това беше нищо в сравнение с темперамента на Джерико.
Разбира се, той имаше извинение, тъй като бе принуден през цялото време да лежи по корем. Мис Каунти я бе предупредила, че не трябва да го обръщат, докато раната му не се затвори.
Що се отнасяше до самата рана, острието очевидно бе засегнало костта, след което бе разпорило плътта чак до рамото. Повърхността й бе малка, но наоколо имаше голям зачервен оток. Бяха й казали, че трябва да сменя превръзките по няколко пъти на ден и да наблюдава дали цветът на кожата няма да се промени от розов към зелен, което би трябвало да се смята за лош знак.
И така по три пъти на ден тя мокреше превръзката с топла вода, отстраняваше я от чувствителната плът и по три пъти на ден Джерико я проклинаше, кълнеше се, че ще й отмъсти и се опитваше да я избута със здравата си ръка.
По три пъти на ден, докато раната беше открита, тя я посипваше със сивия прах, който й бе оставила мис Каунти, след това палеше остатъка и докато той гореше, произнасяше заклинанията, които бе научила наизуст, в случай че наоколо витаеха някакви зли духове, готови да се нахвърлят върху невинната си жертва.
Здравият разум й подсказваше, че няма нужда от магии.
След като приключеше с този ритуал, намазваше раната с мазилото, приготвено от Естер, което миришеше на терпентин, оглеждаше я внимателно, търсейки някакъв намек за позеленяване, после внимателно слагаше нова ленена превръзка.
Три пъти на ден принуждаваше съпруга си да пие горещ чай с лауданум. Стоически изтърпяваше, докато той я наричаше с всяко неприлично име, за което можеше да се сети, повечето от които тя не бе чувала никога през живота си, но които сигурно бяха ужасни, ако се съдеше по изражението върху лицето му.