Беше невъзможно да не забележи силното му тяло. Дори когато лежеше безпомощен, Джерико излъчваше мъжественост. Сара никога не бе имала представа какво означава мъжествеността, докато не бе срещнала мъжа, който по-късно бе станал неин съпруг. Дори и сега, когато беше почти целият превързан и проснат по лице, неговото присъствие в стаята бе толкова осезаемо, че тя непрекъснато трябваше да се бори с тази мисъл.
През цялото време, в което не се грижеше за него, тя се опитваше да изхвърли от съзнанието си мислите, които не би трябвало да я занимават.
Този човек е много болен, Сара Ребека. А ти се опитваш да си представиш най-интимните части на тялото му!
Ала този мъж беше и неин съпруг. И ако някой имаше право да си представя най-интимните му части, то това със сигурност беше неговата съпруга.
Все пак тя се опитваше да не го прави, защото тяхната женитба не беше съвсем обичайна. Джерико просто й беше предложил дом и име за детето й, ако наистина носеше детето на Арчибалд, а в отплата от нея се очакваше…
Ами очакваше се точно това, което правеше в момента. Да се грижи за него и да поеме всички задължения, свързани с поддържането на дома му.
Той я наблюдаваше. Много често, когато мислеше, че спи, тя усещаше погледа му върху себе си и се обръщаше към него, за да открие, че тъмните му очи са фокусирани в нея по начин, от който лицето й пламваше.
— Искаш ли нещо? — бе го попитала първия път, но той само бе затворил очи и скоро равномерното му дишане й бе подсказало, че е останала насаме с мислите си.
А точно с това й беше трудно да се справя.
Късно на третия ден дойде Рейф и с помощта на Сара и още няколко възглавници успя да обърне Джерико по гръб. Това беше голямо облекчение за нея, защото да се храни и да се дава вода на възрастен човек, който лежи по корем, беше много неблагодарна задача.
Рейф я отменяше по няколко пъти на ден, за да се погрижи за някои по-лични нужди на Джерико, като по този начин й даваше възможност да се заеме със своите. Така съпругът й винаги беше измит и избръснат, въпреки че не преставаше да мърмори, че би предпочел да си пусне брада, отколкото да гледа как някой размахва бръснач пред самото му лице, без да му даде възможност да се защити.
През вечерните часове, докато пациентът дремеше и често бълнуваше в съня си, Рейф и Сара играеха различни игри. Той бе успял да намери отнякъде колода карти и я учеше да играе монти.
Сара бързо напредна в играта.
— От теб би излязъл превъзходен комарджия, мила — отбеляза Рейф.
Сара се усмихна и поклати глава:
— Не, благодаря. Вече видях цяло състояние да отплува по реката. Не бих рискувала още едно. И не ме наричай „мила“.
— Позволи ми да те наричам Сара и повече няма да го правя.
— Да ти позволя? — извика тя и двамата се разсмяха.
Посмяха се още малко и пак поиграха. Сара спечели няколко копчета и Рейф започна да ругае, да се кълне, че ще си отмъсти и да иска реванш. Преди да прибере картите и да вземе нощницата си, за да се прибере зад паравана, тя забеляза, че Джерико е буден.
— Да не те боли нещо? Искаш ли малко от лекарството?
— Значи искаш да запазиш моето състояние за мен, така ли? В такъв случай трябва да те предупредя да стоиш настрана от хора като Рейф Търнбайфил.
Отношението му към неговото състояние озадачи Сара. Тя бе сигурна, че му бе казала, че разполага с лични средства. Сигурна бе също, че му бе разказала как баща й, а след това и Тайтъс бяха проиграли всичко, освен покрива над главите им и няколко акра земя.
— Е? — подтикна я той и тя забеляза как една бръчка се вряза в челото му — сигурен белег, че изпитваше болка. Постоянният му шоколаден тен, придобит от дългите години, прекарани на кораба, бе изместен от бледнина, която се дължеше на голямата загуба на кръв.
— Просто имах предвид, че според мен залагането на пари е глупаво. Какво значение има коя карта ще бъде изтеглена последна, кой кон ще пристигне пръв или изобщо няма да пристигне? Светът продължава да се върти и без това.
— Не това имах предвид и подозирам, че ти е ясно. Както и да е, за мен е голяма утеха, че няма да ме разориш точно в този момент.
— Джерико, ти просто се заяждаш. Ако рамото те боли много, ще ти дам няколко капки от…
— Стига толкова лауданум. Струва ми се, мадам, че ако трябва да защитавам интересите си, най-добре да се заема с това с ясно съзнание.
— Няма смисъл да понасяш болки, щом не е необходимо — отвърна Сара. — Денят беше доста дълъг. Да се опитваш да заспиш в тясното пространство зад паравана, близо до едно същество, което постоянно ругае, стене или говори в съня си, не е голямо удоволствие, повярвай ми.