Открадна си един кратък миг, за да се наслади на топлината му, преди да обвие едната си ръка през раменете му, а другата — през стегнатия му тънък кръст.
Този човек е ранен, Сара! Трябва да се засрамиш от мислите си!
Когато стигнаха до стаята си, Рейф ги очакваше отвън.
— Къде, по дяволите, бяхте? Наминах да видя как сте се подредили за през нощта и открих, че ви няма.
Мърморейки, Рейф отстрани Сара и зае мястото й, за да му помогне да влезе в стаята. Неочаквано тя откри, че съжалява за това, защото й харесваше да държи съпруга си под какъвто и да било предлог.
Това беше доказателство, че дори най-разумните жени не са застраховани пред повика на плътта.
— Рико, току-що проверих в конюшнята и момчето ми каза, че престоят на коня на Смитърс струва три долара на ден.
— Блу? — прошепна Сара. — Блу е тук?
Двамата мъже се обърнаха към нея. Рейф помогна на Джерико да седне на леглото.
— Точно това е името на жребеца. Разбира се, ти познаваш коня на Смитърс.
— Блу беше конят на татко — обясни тя. — Тайтъс си го присвои, след като баща ми умря.
Рейф местеше поглед от Сара към Джерико, после поклати глава.
— Почти бях забравил за това. Знаеш ли, не мога да реша кой от двама ви е по-луд. Сигурни ли сте, че искате да останете женени? Мога да открия следите на онзи свещеник и да го попитам дали не би могъл да анулира брака ви. Нали все още не сте имали време да го консумирате? — Той повдигна вежди. — Или не е така?
Джерико изглеждаше смутен. На Сара й се искаше да потъне в земята от неудобство.
— Тайтъс не ми беше истински брат, а доведен — сковано подхвърли тя.
Изражението на Рейф беше неразгадаемо. Сара подозираше, че той само се опитва да ги дразни, но не можеше да бъде сигурна.
— Мислили ли сте някога как ще обясните на наследниците си защо нямат нито лели, нито чичовци?
Джерико сви рамене и се намръщи от болката. А Сара беше прекалено заета да си представя как би изглеждал един миниатюрен Джерико — мургав, предизвикателен и дързък. Или пък малко момиченце. Биха могли да го нарекат Луиза.
— Не сте помислили за това, нали? — Погледна веднъж към големите тъмни очи на Сара и забрави всичко останало.
— Ти беше там, когато това се случи, дявол да те вземе! Защо не ме спря, щом като това ти изглежда толкова важно?
— Когато дойдох, работата беше вече свършена. Смитърс остреше ножа си, свещеникът прибираше Библията в джоба си, а ти товареше невястата си на борда на пощенския кораб.
Той се заяждаше. Сара беше уверена, че ги бе дразнил през цялото време. Но все пак, ако Джерико наистина мислеше така за женитбата им, какво бъдеще можеха да имат заедно? И дали изобщо той мислеше за някакво бъдеще?
Потърси погледа на мъжа, за когото се беше омъжила при такива странни обстоятелства. На светлината на газовата лампа ясно различаваше чертите му, разкривени от болка и изтощение.
— Мислил съм за това, дявол да го вземе! — изръмжа Джерико. — Но то не променя нещата. Направих това, което трябваше да направя, и ще ти бъда много благодарен, ако стоиш настрана от моите работи.
С биещо до пръсване сърце, Сара започна да се извинява заради грубостта на съпруга си, въпреки че тя бе съвсем заслужена, като се имаше предвид, че Рейф съвсем неуместно започна да се смее. Двамата с Джерико го изгледаха така, сякаш беше изгубил ума си.
— Рейф, добре ли си?
Дори Джерико изглеждаше загрижен.
— Пил си, нали? Искам да кажа, повече от обикновено?
Рейф се отпусна на леглото и се запревива от смях. Единствената разбираема дума, която произнесе, беше „съдба“. Повтаряше я отново и отново. Най-после се изправи и тръгна към коридора. Чуваха отдалечаващите се стъпки по посока на бара, смеха му и все една и съща дума: „съдба“.
Джерико се обърна към Сара:
— Смяташ ли, че трябва да се облека и да тръгна след него?
Сара въздъхна.
— Смятам, че е най-добре да си легнеш в леглото, преди да припаднеш. Смятам също, че едва ли би оценил жеста ми, ако те повлека по пода и те хвърля обратно в кревата.
През лицето на Джерико пробяга усмивка и изчезна толкова бързо, че тя си помисли, че си е въобразила.
— Говориш като съпруга, мадам.
— Аз съм съпруга! — отвърна тя.
Е, поне засега, добави веднага мислено.
Тринадесета глава
— Уредих сметката в конюшнята за твоя жребец, Сара, и ако искаш да го продадеш, бих могъл без проблеми да ти намеря купувач.