— Не, недей. Нека да помисля, Рейф. — Сара беше открила, че когато не се заяжда, приятелят на Джерико е много приятен.
Тримата седяха на верандата на дългите пейки без облегалки и се радваха на октомврийското слънце. Като се изключи отиването до тоалетната, това беше първото излизане на Джерико навън, но ако се съдеше по изражението му, той не му се радваше много.
— Аз ще взема коня — измърмори. — Сара може да го използва, докато й намеря някой по-подходящ.
Те говореха така, сякаш тя не присъстваше, и това я изкара извън нерви.
— Блу е напълно подходящ, но ти благодаря все пак.
— Много е буен — възрази Джерико.
— Кротък е като агне — отвърна Сара. — Яздила съм го години наред.
— Не е необходимо да решавате в момента — намеси се Рейф. — Ще го вържем зад файтона е твоя кон, Рико, и после ще обмислите какво да го правите.
За да сложи край на спора, Сара отсече рязко:
— Благодаря ти, но аз вече взех решението си. — Обви по-плътно шала около раменете си и си пожела да бе взела по-топли дрехи, преди да тръгне да се грижи за ранения си съпруг. Но тогава това беше последната й грижа.
— Рейф е прав. Излишно е да го обсъждаме сега. — Пренебрегвайки напълно съпруга си, Сара се обърна към по-възрастния мъж: — Рейф, написах на мащехата си писмо. Би ли могъл да намериш някой, който да й го занесе и да отведе Блу при нея? Норийн би могла да го продаде, ако се налага. Не й е останало кой знае какво друго за продаване. — Последните думи бяха изречени с горчивина, но Сара дължеше на паметта на баща си да се погрижи вдовицата му да не гладува. Бе написала чек, а не писмо, защото знаеше, че Норийн е жена, която би предпочела пари вместо няколко съболезнователни думи.
Къщата сигурно щеше да завърши като пансион. Но това вече не я засягаше. Всичко, което някога бе обичала, си бе отишло, а останалото бе обременено с прекалено горчиви спомени. В това число и Блу. Той беше на Тайтъс. Или по-скоро някога бе на Тайтъс.
Надяваше се само, че Молси и Големия Саймън я очакват вече в Уайлд Оукс.
Изправи се рязко и тръгна към стаята, като мърмореше нещо за студа.
— Изглежда ми разстроена — отбеляза Рейф.
— Сара? На мен не ми изглежда така.
— Не забеляза ли как почервеня върхът на носа й?
— Нали спомена, че й е студено? Това е достатъчна причина да почервенее носът на всекиго.
Джерико се почувства като в капан и втренчи поглед във върховете на ботушите си. Обуваше ги за първи път след дуела. Беше си мислил, че сега, когато е напълно облечен, а не лежи само по долни дрехи, безпомощен в леглото, ще се чувства напълно способен да поеме нещата в свои ръце. Но вместо това, беше по-объркан от всякога.
— Не вярвам изобщо да си я погледнал — лукаво подхвърли Рейф. По някакъв начин той винаги успяваше да се престори, че знае повече, отколкото в действителност, и това вбесяваше приятеля му.
— Гледах я, дявол да го вземе! Точно смятах да й предложа палтото си, когато тя стана и се прибра.
— Малко е отпаднала през последните дни. Забеляза ли как роклята виси върху тя… върху фигурата й?
Джерико изръмжа:
— Сара? Тя е в чудесна форма.
Рейф сви рамене.
— Щом така казваш.
— По дяволите, ако тази жена има нужда някой да се грижи за нея, то това ще бъда аз! Тя е моя съпруга, а не твоя!
Рейф вдигна умиротворително длани и се извърна, за да прикрие задоволството, което блесна в ясните му сини очи. Съдбата добре си вършеше работата, но малко вълнение нямаше да навреди на никого.
— Предполагам, че действително ти принадлежи по документи, но това не означава, че няма право да има приятели. Нали ми каза, че женитбата ви е недействителна?
— Ако искаш да видиш доколко е действителна, опитай се да навлезеш в моя територия!
— Знаеш много добре, че няма да го направя. И все пак, докато ти се мяташе в леглото, ние прекарахме доста вечери заедно. При това доста приятно. — Рейф замълча. Забеляза как големите ръце на Джерико се свиха в юмруци и премисли внимателно следващите си думи. — Ужасен срам за теб е, че си побързал да я вкараш в леглото си още преди сватбата. Аз можех да ти спестя неприятностите, като се оженя за нея, ако знаех. Това бе най-малкото, което бих могъл да сторя при дадените обстоятелства.
— Да не би да си имал разрешението на другия?
— По дяволите, Рико, та ти още не си имал време да я направиш своя!
— Говоря за Рикетс! Той спа с нея, преди жена му да се появи и да го отведе оттук. Възможно е тя вече да е бременна.
Рейф сви рамене.
— Не можеш да обвиняваш Сара за това. Старият козел я измами.
— Не я обвинявам. Просто казвам, че… — Джерико изруга грубо и се изправи така рязко, че едва не се строполи отново на пейката. Отблъсна помощта, предложена от Рейф, и се запъти към хотела.