— Рико, момчето ми, ти знаеш за жените толкова, колкото аз за корабите — измърмори Рейф. Минута по-късно се разсмя и тръгна към конюшнята, за да намери някой, който да занесе писмото и отведе коня при майката на Смитърс. От малкото, което Сара му бе разправила по време на играта им предишната вечер, той бе разбрал, че жената е истинска вещица, но щом момичето искаше да й даде проклетия кон, кой беше той, че да се противопостави!
Проблемът на Сара Уайлд бе, че е прекрасна жена. А много често точно най-добрите получаваха най-малко.
Сара седеше в един люлеещ се стол, който бе заменил счупения в онази нощ, когато тримата пияни се бяха опитали да нахълтат в стаята й.
В нощта, когато репутацията й беше съсипана.
Продължаваше да се люлее бързо, когато Джерико влезе.
— Нещо тревожи ли те? — предпазливо попита той.
— Не. — Изобщо не си направи труда да го погледне, нито спря да се люлее.
— Това е добре. Да не би аз да казах нещо?
— Казах ти, че нищо не ме притеснява! — тросна се тя.
— Чакай малко. Носът ти е зачервен, на път си да се разплачеш, а освен това непрекъснато слабееш. Роклята ти направо виси върху тя… върху теб.
— Носът ми не е червен, няма да се разплача и дрехите ми не висят.
Джерико се отпусна на колене до нея и спря люлеенето на стола с ръка. С дясната си ръка. Дъхът му секна. Разкъсаните мускули още не бяха напълно заздравели.
Сара го чу как въздъхна.
— Продължавай по този начин и раната ти отново ще се отвори. Аз нямам какво друго да правя, освен да се грижа за теб още една седмица. Сигурна съм, че Естер би могла да повика някой да поправи покривите и оградата зад кухнята. Айвидейл с удоволствие би се заела с вътрешната уредба. Изглежда, никак не харесва завесите в предния салон, а колкото до килимите…
По време на тирадата си тя изобщо не го погледна.
Айвидейл? Челюстта на Джерико не увисна, но ефектът беше почти същият. Коя, по дяволите, беше тази Айвидейл? И какво не им беше наред на завесите и килимите? Те се бяха оказали напълно подходящи за родителите му и техните родители.
Предпазливо, все още на колене до стола, вдигна ръката си и докосна веждите й.
— Да не би да се разболяваш?
Тогава тя го погледна. Големите й кафяви очи блестяха. Пълната й долна устна трепна и носът й наистина започна да розовее.
Изглеждаше толкова красива, че Джерико усети как нещо в гърдите му се стегна.
— Сара… — дрезгаво прошепна той, без да знае какво точно иска да й каже, но чувствайки, че точно това трябва да направи.
Гърдите му преливаха от чувства и му се струваше, че ще се задуши. Вместо да заговори, направи нещо друго.
И дори това, което направи, да не беше най-разумното, то беше неизбежно. Като приливите и отливите. Като слънцето, което всяка сутрин изгрява от изток. Като окапването на листата през есента.
Той я целуна. И тя му позволи. Не само му позволи, но и отвърна на целувката му. Със съвсем леко докосване с влажните си топли устни. Той усети дъха й върху лицето си, аромата на сапуна, есенцията и праха, с който миеше зъбите си, и си помисли, че това е най-опияняващото ухание на света.
— Господи, Сара… — изстена. Дръпна я внимателно от стола, изпъна крак на пода и я притисна към себе си. Здравата му ръка придържаше гърба й, докато дясната обръщаше лицето й към неговото, за да я целуне отново, този път без нежност.
Целуваше я ожесточено, ненаситно, сякаш не можеше да й се насити. Галещите му пръсти докоснаха косите й. С трепереща ръка свали един по един фуркетите и тежките коси се разпиляха върху рамото й като водопад.
Нейните малки длани галеха лицето и раменете му. И двете. Но той не чувстваше болка, защото цялото му внимание бе съсредоточено към съвсем друга част от тялото му.
Нейното също. Прокара треперещи пръсти по нежното, деликатно очертание на челюстта й, след това продължи надолу по шията до високата яка на вълнената рокля. След минута колебание премести длан върху покритата й гръд и усети втвърдената плът под дрехата. Усети мигновения отклик на зърната и в него се надигна гореща вълна на триумф.
Внимателно, Уайлд, въпреки че е била вече с мъж, тя е все още съвсем неопитна!
Тежестта на ханша й се притискаше към неговата възбудена, пламнала плът, но твърдият под, който причиняваше болка в гърба му, му подсказа, че той не е най-подходящото място за подобен род упражнения. Но как, по дяволите, би могъл да я повдигне и да я отнесе до леглото? Разходката из верандата бе изсмукала всичките му сили.
— Сара? — прошепна, допрял устни до шията й. Тя трябваше да го почувства. Трябваше да усети възбудата му. Трябваше да знае по какъв начин му въздейства. — Сара, мислиш ли, че бихме могли да се подпрем на ръба, така че да мога да легна на леглото?