От Големия Саймън бе научила, че Норийн е изпратила да повикат сина й малко след като вестта за наследството й се бе разнесла.
— Да прати да го търсят из цяла Каролина! — каза старецът, сякаш Северна Каролина беше на другия край на света, а не само на един ден път.
Три дни по-късно, облечен в дрехи, които сякаш не беше свалял цяла седмица, Тайтъс се завърна, разнасяйки около себе си миризма на ром, силен одеколон и мръсотия. Беше в лошо настроение и веднага се нахвърли върху Сара:
— Къде, дявол да го вземе, е оня проклет черньо? Ако цениш спокойствието си, глупачко такава, по-добре веднага да го намериш и да му кажеш да се погрижи за коня ми!
Блу беше конят на баща й, а не на Тайтъс, но това не беше въпрос, по който Сара имаше желание да спори. Не и когато доведеният й брат беше в такова настроение.
— Саймън отиде да изпълни някаква заръка на майка ти. Аз ще се погрижа за Блу. — Беше прекопала фасула под изпепеляващото августовско слънце, затова да поразходи жребеца под сянката на огромния чинар щеше да е благословена почивка.
— И провери подковите му. Проклетият чувал с кокали куцаше, откакто го възседнах тази сутрин.
— И изобщо не ти мина през ума да провериш защо? — Сара сложи напуканите си ръце на кръста и се загледа в красивия разпуснат мъж, който седеше в модерната карета. — Някои хора не заслужават дори костенурка — измърмори тя и отскочи назад, преди върхът на камшика му да я достигне.
Тайтъс спа през целия следобед и се събуди едва когато майка му връхлетя в спалнята и изви до болка ухото му. Молси, която събираше вонящите дрехи, за да ги изпере на следващата сутрин, стана свидетел на сцената.
— Събуди се, мързеливецо! Чуй какво ще ти кажа! Ние с теб трябва да…
— Ооо, мамо, я по-спокойно!
— Надявам се, че не си стигнал много далеч с някоя от онези жени, които ухажваш.
— Какво?…
Тайтъс седна на леглото и разтърка помътнелите си очи. От Молси, която чуваше отлично, когато пожелаеше, особено ако говорещите не си правеха труд да понижат глас, Сара научи, че Тайтъс не е бил особено любезен с майка си, нито пък тя много мила с него.
— Какво става с момичето, за което ми говореше последния път, когато си беше у дома? Достатъчно ли е богато?
— Коя точно? Луиза? Тя отдавна вече не е момиче, това мога да ти кажа със сигурност. Навярно е прехвърлила тридесетте. Щеше да си струва, ако местенцето изглеждаше толкова хубаво и отблизо, колкото отдалеч. Ама не е. Освен това всичко е собственост на брат й. Тя просто живее там, но не умее да го поддържа. Покривите текат, а полята вече не са толкова плодородни. Имат някакви проблеми с отводняването. Както и да е, забрави Луиза. Вече приключих с нея. Сега съм хвърлил око на една вдовица, която живее близо до…
— Забрави всичко това и ме слушай внимателно, нехранимайко такъв. Онази глупачка получи наследство. Нямам представа колко, защото не мога да измъкна нито дума от онази стипца — банкера, но хората разправят, че оня янки, дядо й по майчина линия, е умрял и й е оставил достатъчно парици, за да си осигури място във висшето общество.
— Сара? — неразбиращо я изгледа Тайтъс. — Нашата Сара има пари!
— Да, нашата Сара има пари! Не чуваш ли какво ти говоря? За какво, мислиш, изпратих да те извикат? Сега ставай от леглото и върви да се изкъпеш или да се напарфюмираш, защото вониш така, сякаш си спал в курник.
— Спрях по пътя, за да погледам боя с петли. Щях и да спечеля, ако оня мошеник не мамеше.
Докато й предаваха разговора, Сара се чудеше как някой би могъл да мами на борба с петли, но веднага реши, че не иска да знае.
— Проклетата жена имаше едно куче — истински звяр! — измърмори Тайтъс.
— Сара? — изграчи Норийн.
— Не, не Сара — отвърна Тайтъс. — Луиза. Проклетата гад ме захапа миналия месец и едва не съдра най-хубавото ми палто направо на гърба ми. Налагаше се да го заключва в обора всеки път, когато отивах да я видя, което беше още една причина да я… — Той се прозя.
— Да не си посмял да заспиш отново, Тайтъс Смитърс! Забрави за всички други жени, щом тази, която ни е нужна, е под носа ни. Нямам намерение да оставя тези пари да ми се изплъзнат, така че вземи да се измиеш и започвай да я ухажваш, преди да я е пипнал някой от онези глупаци, дето се навъртат край полите й, откакто се разчу новината. Ако тя се омъжи за Джо Бейкър или за оня Кълър, двамата с теб ще трябва да просим, за да се изхранваме, можеш да бъдеш сигурен. А както вониш в момента, не бих я обвинила, ако изобщо не пожелае да се приближи до теб.