Тя го погледна с порозовяло от страст лице. Или може би това беше от срам?
— Боже господи, какво правим? — промълви.
— Учудвам се, че изобщо питаш.
Преди да успее да направи следващото предпазливо движение, тя се изправи. Междувременно подпря ръка върху раната на рамото му и веднага я отдръпна, сякаш беше докоснала нещо горещо.
Той беше все още много възбуден, когато като истинска малка фурия тя се наведе над него и го сграбчи с две ръце под мишниците.
— Хайде сега, аз ще те повдигна, а ти се опитай да се подпреш на нещо, за да се изправиш на колене.
— Господи, както ти е известно, аз не съм инвалид!
Без да чува протеста му, тя продължи:
— Може би трябва да те подпра с няколко възглавници на пода, за да си починеш преди…
Да си починеш преди… Това не беше толкова лоша идея, но не беше сигурен дали ще успее да издържи толкова дълго.
Тя отстъпи назад, сложи ръце на кръста си и го изгледа гневно.
— Знаех си. Казах ти, че е твърде рано да ставаш от леглото. — След това отново се наведе и започна да го тегли и да го дърпа, задъхвайки се, а гърдите й така предизвикателно се люлееха пред самото му лице, че Джерико започна да се поти. Ако само споменеше и една дума за някаква треска, щеше да я обладае така, както бе застанала в момента. Или пък на колене. Можеше да измисли хиляди други начини, при които нямаше нужда от дюшек.
Но преди да пристъпи към осъществяване на идеите си, някой почука на вратата.
— Рико? Аз съм, Рейф. Вътре ли сте? Проклятие!
— Върви по дяволите, Търнбайфил! Махай се!
— Добре ли си? Гласът ти звучи така, сякаш си вързан!
— Човек не може да си отпочине на това място! — измърмори Джерико. Сара го улови за лакътя и с върховни усилия той успя да се улови за таблото на леглото. Отпусна се върху завивките и изръмжа: — Върви по дяволите, Рейфъл!
— Точно натам съм се запътил. Но преди да тръгна, би ли изпратил за малко Сара отвън? Трябва да поговоря с нея.
Джерико по-скоро би изтръгнал сърцето си и би му го поднесъл на сребърен поднос, но това нямаше да реши нещата. Пък и не искаше да моли.
— Вървете, ако искате, мадам. Аз не съм ви пазач — изръмжа той.
— Не, не си. Ти си просто едно голямо дете. Мислех, че аз съм много избухлива, но изобщо не мога да се сравнявам с теб.
Значи дете, така ли? Сви устни и я наруга само за да види как в очите й избухват пламъчета. Което и стана. Без да си направи труда да му помогне да легне, тя се извърна и тръгна към вратата.
Джерико я проследи с поглед, докато всеки мускул по тялото му се разкъсваше от болка. Видя я как отваря вратата. За двадесетте години, прекарани в морето, бе преживял много бури. Бе станал свидетел на пожара, избухнал на борда на Сейнт Елмо. Но всичко това му изглеждаше като летен бриз в сравнение с начина, по който го привличаше тази жена.
Едва след като вратата се затвори, Джерико се отпусна и изстена. Значи дете? Не се чувстваше като дете. Чувстваше се прекалено възбуден, което го подлудяваше, защото беше твърде слаб, за да предприеме нещо по въпроса.
Истината беше, че се чувстваше съвсем безпомощен. Цялата горна част на гърба му тръпнеше от изгаряща болка. След като никога през живота си не беше боледувал, бе очаквал, че ще се възстанови само за една нощ. Или най-много за ден-два. Господ му беше свидетел, че онази ужасна жена го бе натъпкала с достатъчно количество от дяволските си отвари, като не бе престанала нито за миг монотонно да реди безсмислици, което бе в състояние да вдигне дори мъртвец от гроба.
Наистина тя се бе грижила добре за него. Той бе принуден да прекара в леглото повече от седмица, половината от която по корем, докато и последните сили буквално се изцеждаха от тялото му. Беше убеждавал старата глупачка, че онова, от което има нужда, е малко бренди, на което тя бе отвърнала, че алкохолът няма да възстанови изгубената кръв. Смътно си спомняше няколко спора по този въпрос, но след сиропите на принцесата и лауданума цяло чудо беше, че изобщо бе в състояние да си спомни собственото си име.
Тогава беше пристигнала Сара. Малката решителна жена бе заела мястото на другата.
Но поне бе накарала кръвта във вените му отново да се раздвижи.
Джерико бе зает със същите мрачни мисли, когато след около половин час дочу леките стъпки на Сара по коридора и видя дръжката на вратата да се превърта. Затвори очи и се престори на заспал.
Тя се приближи и се наведе над него. Той усещаше топлината й и нейното ухание, което му подсказваше, че е наблизо дори когато не можеше да я види.