Добре, помисли си Сара, забързано затваряйки вратата след себе си. Добре!
Четиринадесета глава
Рейф придърпа един стол от съседната маса, седна и се облакъти на масата.
— Добро утро, Рико. Радвам се да видя, че се чувстваш по-добре от снощи. Сара се тревожеше… Каза ми, че се страхува, че може би отново се разболяваш.
Джерико едва не се задави с кафето си.
— Ще ти бъда много благодарен, ако не говориш зад гърба ми.
Сара сви устни, но не отговори. Жената, която обслужваше масите, постави пред тях чинии с бисквити, бекон и царевична каша и тя бързо започна да се храни. Беше се събудила неразположена, но го отдаде на застоялата супа от костенурки, която бе яла предишната вечер. От лепкавата сива каша бе започнало да й се повдига още през нощта.
— Направих план — заяви Рейф, докато атакуваше с ентусиазъм закуската си.
Джерико мълчаливо отпи от кафето си. Това беше първата му закуска на обществено място, а той дори не бе докоснал чинията си, раздразнено си помисли Сара. Нима този заядлив човек не искаше да възстанови силите си?
— Искаш ли да го чуеш?
— Подозирам, че ще ми го изложиш — независимо дали искам да го чуя или не.
Без изобщо да се засегне, по-възрастният мъж намаза масло върху една бисквита и лакомо отхапа.
— Ммм, по-вкусно нещо не съм ял от години. Рико, ако няма да ядеш бисквитите си, с удоволствие бих ги взел от чинията ти.
— Няма нужда да вземаш нещо, което е мое.
Поради някаква необяснима причина Сара почувства как топлина се разлива по лицето й. Рико не сваляше очи от лицето на Рейф, който имаше доволния вид на котарак, нахранен със сметана.
Тя смачка салфетката си, дръпна стола и се изправи, принуждавайки по този начин и двамата мъже да станат. Рейф изтърси трохите от жълтата си жилетка, подбрана специално да подхожда на синьото му палто. Изглеждаше много елегантен.
Джерико, както обикновено, бе облечен в черно.
— Бихте ли ме извинили — рязко каза жената. — Аз привърших закуската си.
— Но ти едва я докосна! — обвини я Джерико.
— Тя има предвид, че се е наситила на лошото ти настроение.
Джерико стисна челюсти — жест, който Сара се бе научила да разпознава, тъй като го бе виждала няколко пъти, откакто го бе срещнала.
— Не е необходимо да ми казваш от какво съпругата ми има или няма нужда!
— Сигурно и ти, както Соломон, имаш нужда от някой, който да те поддържа прав. Сигурен ли си, че искаш да се облегнеш точно на нея?
Сара не изчака да чуе отговора на съпруга си. Боеше се, че го знае. Захвърли салфетката върху масата, извърна се и напусна салона.
— Господи! — измърмори тя. Докато премигваше често, се блъсна в една мощна гръд.
— Защо, за бога, не гледате къде вървите? — запротестира жената и веднага промени тона: — Но вие плачете? Миличка, нищо не би могло да бъде толкова лошо!
Сара се втурна покрай нея и забърза към вратите, които водеха към крилото откъм Каролина. Жената я проследи с поглед. От трапезарията двамата мъже също я наблюдаваха. Рейф се обърна към Джерико:
— Предполагам, че наистина е бременна. Какъв срам! Последното нещо, от което имаш нужда, е кукувица в гнездото ти!
— Моето гнездо изобщо не е твоя работа! А сега, ако имаш да ми казваш още нещо — давай! — Джерико се държеше лошо. Отдаваше го на няколко причини: раненото си рамо, смъртта на Луиза, продажбата на кораба и това, че едва не бе изгубил живота си. Сара, разбира се, нямаше нищо общо.
— Като стана дума за гнезда, помислих, че трябва да ти кажа, че престоят ви тук струва близо двадесет долара за седмица. Сега, след като си по-добре, бихте могли да се отправите на юг.
— Мога да реша това и без твоята помощ.
— Просто ти го споменавам. Имаш един кон в конюшнята. Аз също разполагам с кон и файтон, в който могат да се качат двама. Значи аз мога да използвам двуколката си, а вие със Сара да яздите пред мен, но пътят е прекалено дълъг. Ще бъде много уморително за теб да яздиш, а и за жена ти също. Особено ако е бременна. Или пък мога да взема Сара при мен във файтона, а ти да ни следваш…
— Не! — Джерико се бе облегнал на стола си и разклащаше голямата чаша от китайски порцелан.
— Не? Добре тогава. Какво ще кажеш, ако аз яздя, а ти пътуваш с нея във файтона? Проблемът е, че ти не можеш да го караш през целия път, а аз нямам представа дали Сара ще се справи. Ти случайно да знаеш?
— Откъде, по дяволите, бих могъл да знам?
Рейф сви рамене, сякаш искаше да каже: „Нали е твоя жена?“
— Има и пътнически кораб — с неохота каза Джерико.
Рейф се наведе напред и отново облегна лакти на масата.
— Как можах да не се сетя? — учуди се той и Джерико заподозря, че през цялото време е имал предвид точно това.