Да я изхвърли?
Сара знаеше само, че всичко я боли — главата й очевидно все още не функционираше както трябва — и че по някаква причина Джерико й се сърди. Тя отново беше станала „мадам“.
Но да я изхвърли?
Движейки се предпазливо, тя се извърна на една страна, затвори очи и се опита да лежи неподвижно. Ако Джерико помислеше, че е заспала, може би щеше да я остави сама, докато успее да премисли нещата. Изглежда, бе извършила нещо ужасно, но за нищо на света не можеше да си спомни какво.
Но в момента това не я интересуваше.
Чу изскърцването на стола и разбра, че той все още е тук, но двамата продължаваха да пренебрегват взаимно присъствието си, докато накрая тя наистина заспа.
От кухнята се носеше тропането на съдове и миризма на пържен бекон. Чуваше се гласът на Айвидейл, която викаше на някого да изчезва. Един присмехулник изпълняваше целия си репертоар, а Бриг излая няколко пъти.
Сара продължаваше да спи. Спеше и сънуваше, че се опитва да измъкне съпруга си от тресавището. Едната му ръка беше изчезнала и докато я търсеше, застанала на колене между евкалиптите и секвоите, всичко около тях избухна в пламъци. Навсякъде се извиваха отровни змии и тя се опитваше да предупреди Джерико, но от устата й не се изтръгваше дори звук.
Веднага щом се увери, че Сара наистина е заспала, Джерико излезе. Прекоси кабинета, където онази натрапница Мойер бършеше праха, и я прогони. Не обичаше никой да се рови из нещата му.
Най-после намери Естер в кухнята.
— Коя, по дяволите, е тази жена? И какво прави тук? — настоя той.
— Тая ли? Тя е сестрата на новия ти управител. А колкото до това какво прави тук — самата аз не знам. Твърди, че не можела да спи в таванското помещение. Затова се пренесе тук и заяви, че ще си тръгне само когато този пушек изчезне.
Премисляйки, Джерико си припомни, че управителят му имаше сестра. Имаше толкова много грижи, че новият му служител беше последната от тях. Бе предположил, че сестрата ще е някоя стара мома, която едва ли ще бъде забелязана на място като Уайлд Оукс.
Тази жена обаче съвсем не оставаше незабелязана. Тя предизвикваше не само леко поклащане на повърхността, а истинско вълнение! За нищо на света не можеше да разбере какво цели, но беше сигурен, че има нещо наум. Като че ли не му бе достатъчно, че все още не знае какво да прави със собствената си съпруга, ами сега трябваше да се оправя и с двете!
Трябваше да се върне в морето. Трябваше да се оправи със Смитърс, да превърже раната си и да се довлече до най-близкото пристанище, за да си намери работа дори като обикновен моряк, ако се налагаше.
Докато Естер сменяше превръзката и се тюхкаше за онова, което би могло да стане, ако острието бе попаднало малко по-надолу и бе засегнало дроба, Джерико продължаваше да задава въпроси:
— Какво правеше тази жена в стаята на майка ми?
— Мис Мойер? Жена ти се съгласи да си разменят стаите точно преди да хукне с Рейф при теб. Както вървят нещата, май ще ти остане голям белег.
— Сара й е разрешила да се настани в стаята на майка ми?
Веднага щом бе пренесъл съпругата си у дома, той я бе настанил в господарската спалня. Мис Мойер бе настоявала, че тя е нейна и че Сара ще се чувства далеч по-добре в една от задните, където е доста по-тихо.
Той бе разрешил спора с няколко остри думи. Бе й наредил веднага да освободи стаята заедно с целия си багаж. Това никак не й бе харесало, но се бе подчинила, без да протестира повече, което бе много добре, защото само още една дума — и би се озовала в дома на брат си.
Час по-късно той продължаваше да снове из стаята си, с ръка, намазана с камфор и превързана към врата му с бинт. Това бе помогнало, защото бе облекчило болките му, но не беше в състояние да прогони тревогите.
Тя го беше излъгала. Неговата собствена съпруга го беше измамила. Не само че не беше бременна, но и никога не беше спала с мъж. Той бе издърпал доктор Уитърс настрани и го бе попитал дали всичко с бебето е наред. Старият човек бързо се бе върнал в стаята, където двете жени продължаваха да се суетят около болната. Няколко минути по-късно се бе появил отново и го бе информирал, че момичето е девствено.
— Но аз предполагах, че това ви е известно, след като тя е ваша съпруга. — Лекарят изглеждаше много изненадан. И двамата се почувстваха неловко.
След това Джерико усети как у него се надига гняв.
Тя го беше излъгала. Той бе действал на доверие, за да спаси репутацията й и да й осигури дом. Бе й вярвал, защото нямаше причина да не го прави, а тя го беше лъгала!