Старият човек си бе тръгнал, давайки му последен съвет:
— Ако искаш да знаеш дали ще може да има деца, бъди спокоен, момчето ми. Въпреки че е слабичка, може да забременее. Някои жени не могат. Мис Луиза не беше създадена да ражда деца, но тази тук може да ти народи повече, отколкото са семената в една диня!
Джерико все още не можеше да повярва.
— Вие твърдите… Казвате, че съпругата ми… че е…
Доктор Уитърс го бе разбрал погрешно.
— Здрава е като бик. Що се отнася до подутината на главата й, тя съвсем скоро ще спадне. Охлузванията ще заздравеят по-бавно. Мокри компреси. За лицето използвайте пудрата, която оставих. А изкълченият глезен, с малко повече късмет, ще се оправи. Коварно нещо е това глезенът. Глезенът й? Джерико не знаеше нищо.
— Аз имах предвид…
— Дай й малко време, момчето ми. Тя ще се оправи и ще бъде в състояние да изпълнява задълженията си на съпруга.
— Но…
— А сега, ако послушаш съвета ми на стар човек, който е минал през доста тревоги през живота си, отпрати тази жена — Мойер. Накарай я да си събере багажа, преди да е оплескала нещата. Не е моя работа, но тя е от оня тип, който създава много проблеми. Повярвай ми, синко. Такива ги подушвам отдалеч, както усещам симптомите на треската.
Все още замаян от чутото, Джерико не бе обърнал внимание на думите му. Дори не бе забелязал кога старецът си е отишъл.
Исусе Христе! Девствена!
Добре, тя го беше направила на глупак. Той никога не би си помислил да се ожени за нея, ако не му бе казала, че е бременна. Ако не я бе съжалил. Ако не се бе промъкнал в леглото й, докато тя спеше, за да бъде открит там от двете най-големи клюкарки на света, и не се бе почувствал задължен да спаси доброто й име.
Ако нея бе разсъбличал отново и отново в мислите си и не се бе наслаждавал на всеки сантиметър от тялото й… което, както се оказа, никога не е било докосвано…
Но тя го беше излъгала. Може би бе заложила примката в мига, в който бе разбрала, че Рикетс си има съпруга.
Ала инстинктът му говореше, че Сара не е от ония жени, които обичат да си играят с мъжете. Не и неговата Сара. Не и жената, която го бе дразнила, бе му се доверявала, бе се смяла с него и се бе грижила за него въпреки грубостта му.
От друга страна, тя беше сестра на Смитърс.
Не, не беше вярно. Той беше само неин доведен брат. Нямаха никаква кръвна връзка. Нали самата тя бе избягала от проклетото копеле?
Господи, каква каша! Джерико разтри врата си и прокара ръка през косата си, разпилявайки гъстите кичури на всички страни. Как бе допуснал да се замеси в това?
И което беше най-важно — как щеше да се измъкне от него?
Поне Смитърс беше мъртъв. Не че искаше да мърси ръцете си с нечия кръв, но ако съществуваше човек, който заслужаваше да умре, то това беше именно той. Не само заради Луиза, но и заради Сара.
Сара. Какво щеше да прави с нея? Знаеше какво иска да направи дори и сега, след като знаеше, че го бе излъгала.
Замисли се върху единствената си продължителна връзка е жена. С онази, която се бе опитала да му пробута детето на друг за негово само защото бе сметнала, че морякът има по-добро бъдеще от един зарзаватчия.
Някой почука на вратата и още преди да успее да отговори, усмивката на Айвидейл засия от прага.
— Надявам се, че нямате нищо против, задето ви безпокоя. Помислих си, че бихте желали чаша кафе.
Припомняйки си думите на стария лекар, Джерико огледа високата привлекателна жена. Беше ли тя наистина от онези, които създават проблеми?
— Не знаех дали го пиете със захар — сладникаво продължаваше тя.
Това беше сладост, от която човек можеше да започне да скърца със зъби. Тя беше прекалено сладка. Никоя жена не би могла да бъде такава, освен ако не искаше нещо. Господ знаеше, че Сара никога не се бе държала така.
Което означаваше…
Което означаваше, че когато ставаше въпрос за жени, той все още се намираше в морето.
— Случайно чух какво каза доктор Уитърс за бедничката Сара — свенливо каза тя. — Тъкмо бършех прозорците в съседната стая.
Не можеше да й се отрече, че много прецизно изпълняваше задълженията си по разчистването, особено когато наоколо ставаше нещо интересно.
— Сега не изглежда много добре, но ще се оправи — измърмори той. Независимо каква беше, не можеше да допусне да бъде одумвана от друга жена.
— Не че някога е била голяма красавица. Все пак се надявам, че след няколко години белегът на бузата й съвсем ще изчезне.
Джерико изпука пръстите си няколко пъти. Имаше чувството, че някой току-що е обидил жена му. Сара беше негов проблем — той щеше да прекарва с нея живота си.
— Някога познавах един мъж във Файетвил, който анулира брака си след две години. Чували ли сте за такава възможност? Твърдеше, че жена му отказвала да изпълнява съпружеските си задължения, и съдията го освободи. — Тя се усмихна, сякаш очакваше да й благодари заради възможността, която му бе подхвърлила.