Прокара пръсти през косата си, вдигна чашата, погълна съдържанието и я постави обратно.
Тя трябваше да си отиде, това беше. Онази Мойер, а не Молси, старата прислужница на Сара. Стоеше долу, на стълбището, и бършеше праха, когато бе излязъл от стаята си.
— Сара все още ли се чувства зле? Чудесно е, че онази стара жена дойде да се погрижи за нея, нали? Изпратих я горе веднага щом пристигна, като си мислех, че сигурно бихте желали да ви отмени за малко.
Джерико много добре знаеше какво си бе мислила и то никак не му харесваше.
— Благодаря ви! — рязко каза той.
Айвидейл престорено се усмихна и забрави парцала.
— Това е най-малкото, което можех да сторя, след като зная, че Сара не ме харесва особено. Но болнавите жени никога не харесват жизнерадостните и здрави хора.
— Сара не е болнава. Тя претърпя злополука, която би могла да се случи с всеки. — Чувстваше се задължен да защити съпругата си.
— О, зная, че не е болна. Предполагам, че просто иска да стои по-далеч от вас, докато превъзмогнете разочарованието си.
— Разочарование? — Само ако знаеше какво го бе разочаровало, тя сигурно нямаше да стои там, изпъчила малките си гърди и оголила дребните си зъби.
— Имам предвид бебето и всичко останало. Трябва да си призная, че не съм съвсем наясно какво става между вас двамата, но съм убедена, че Сара никога не е имала намерение да ви измами. Но пък женитби са се разтрогвали и за доста по-дребни неща.
Прекалено разгневен, за да й отговори, Джерико се бе извърнал. Малко преди да стигне до кабинета, гласът й го настигна отново:
— О, впрочем, когато мистър Търнбайфил доведе онази стара негърка, с тях дойде и един сакат старец, който, изглежда, няма да бъде в състояние да изкарва прехраната си. Каза, че бил слуга на Сара. Струва ми се, че ще бъде прекалено тежко бреме дори за вас. Жената все още може да бъде полезна, но на ваше място бих помолила Айръм да се отърве от стареца по възможно най-бързия начин. Ако не следите внимателно разходите си, тези могат да ви докарат до просешка тояга.
Глупачка, глупачка, глупачка! Нищо чудно, че управителят я бе изхвърлил от дома си. Тази жена бе в състояние да накара дори и маймуна да се пропие.
— Благодаря ви за съвета, но този старец е моят нов иконом — заяви той и се наслади на начина, по който челюстта й увисна.
— Вашият нов какво?
Но Джерико вече си бе отишъл. Скърцайки по из лъскания като стъкло под с кожените си ботуши, той се питаше как домакинството му за кратко време бе станало толкова голямо и трудно за управление. Беше наел само един човек, а сега къщата бе пренаселена. Чудесно бе, че Бриг беше мъжко куче, иначе нищо чудно скоро всичко да се бе изпълнило и е малки кученца.
Час по-късно продължаваше да размишлява върху положението. По дяволите, бе започнал да се проваля още от мига, в който бе напуснал пристанището! С един кораб и с добър екипаж — дори да бе останал някъде по средата на морето без компас или карта, със сигурност щеше да намери пътя към най-близкия пристан.
Но в едно домакинство, състоящо се само от жени, Джерико Уайлд се чувстваше като удавник.
Седемнадесета глава
Молси и Големия Саймън бяха вече тук. Но Джерико!… Обзета от противоречиви чувства, Сара се хвърли към Молси, която, шумолейки с копринената си рокля, изучаваше новия си дом. Надничаше в скриновете и гардеробите, отваряше всяко чекмедже, душеше всяко шише с лекарство и изразяваше неодобрението си със сумтене. Младата жена хълцаше и подсмърчаше, надявайки се, че сълзите й ще бъдат приети като проява на радост.
— Не обръщай внимание на бъркотията. Все още не съм привършила с разопаковането на багажа си — каза тя, за да отвлече вниманието на старицата, която я познаваше прекалено добре.
— Тоз мъж те прави нещастна, нали?
Сара кимна, изтри сълзите си и се опита да промени темата. Молси обаче настояваше да узнае как се бе случило така, че след като бе напуснала Норфолк, нейното момиче се бе озовало в Паскуотанк, омъжено не за този, за когото трябва.
— Просто направих глупост. А сега ми разкажи как успяхте да се измъкнете. Норийн не направи ли скандал? Беше ли съкрушена от смъртта на Тайтъс?
— Онуй момче е умряло? Божке, божке! Значи затуй мисис изчезна тъй набързо. Накара ме да й стегна нещата и си замина с няква черна карета. После туй чудесно момче дойде за нас, тъй че Саймън залости вратата, изведе мулето и тръгнахме. В Елизабет Сити срещнахме едно много мило семейство и докат оня адвокатин гледаше книжата ни, аз си купих ей таз рокля, пък Саймън — едни топли чехли. И ей ни сега тук.