И все пак не можеше да отрече, че бе започнал да чувства повика на родната земя. Към земята, която, ако не се стопанисваше добре, щеше да се върне към първоначалния си вид. В крайна сметка тези поля носеха неговото име.
За беда обаче не само те носеха името му.
Съществуваше още Сара. Съпругата, за която се бе оженил набързо поради причина, която сега бе изгубила смисъла си. И най-лошото бе, че не успяваше да открие в женитбата си логиката, която му бе помагала да се справя с всички останали неща в живота.
Трябваше да се изправи лице в лице с нея и с лъжата, благодарение на която се бе омъжила за него. Ала онова същество, Молси, се навърташе около Сара като квачка около единственото си пиле.
Преди пет дни той бе взел твърдото решение да се изправи срещу нея само за да се отдалечи от онова, до което се бе озовал толкова близо. Бе имал късмета да успее да избяга с дрехите си, от което бе пострадало достойнството му.
Оттогава бе стигнал до няколко заключения. Ако Сара се бе омъжила за него само от страх за бъдещето си, но всичко останало, което му бе разказала, се окажеше истина, дълбоко в сърцето си той би й простил.
Но ако му бе поставила капан само за да си намери съпруг, щеше да й стегне багажа и да я изхвърли толкова бързо, че подметките й щяха да запушат. Онази Мойер му бе подхвърлила идеята за анулиране на брака. Ала тази мисъл не му бе харесала. Нещо повече — беше го вбесила. Бе заплатил твърде висока цена, за да спаси името на Сара, за да си позволи сега да го опетни, независимо от това какво бе направила тя.
Истината, която правеше нещата още по-нелогични и сложни, бе, че той я харесваше. Без значение какво беше или не беше извършила, тя притежаваше воля, по-силна от тази на всички мъже, които бе познавал през живота си. Една обикновена жена, която имаше осигурен покрив над главата си, щеше да си мълчи и да понася последствията. Но не и неговата Сара. Тя беше прекалено горда.
Беше също много мила и — той беше уверен в това — много вярна. И към всичко това се прибавяше и желанието, което го изгаряше всеки път, когато си помислеше за онова, което се криеше под простичките й, обикновени дрехи.
Анулиране.
Дали това имаше същите последици като развода? Не беше сигурен, тъй като не познаваше никой, който бе прибягвал към един от двата начина, за да възвърне свободата си. Във всеки случай, преди да вземе решение, трябваше да я накара да го изслуша. Така щеше да бъде честно. А никой не би могъл да обвини Джерико Джеферсън Уайлд, че е нечестен човек.
Взел това разумно решение, Джерико си наля от френското бренди, за да го отпразнува. Дори се замисли как би постъпил, ако все още беше капитан на собствения си кораб. Тогава щеше да реши, да обмисли всичко и едва тогава да пристъпи към действие. Винаги бе бил човек на реда.
— Но тогава как, по дяволите, се забърках в тази каша? — измърмори той. За беда с всеки изминал ден все повече се убеждаваше, че светът, в който живееше, съвсем не е подреден.
Погълна съдържанието на чашата, без да оцени качеството на питието, изруга и си наля още едно, едва потискайки желанието си да си стегне багажа и да се отправи към най-близкото пристанище.
След като категорично заяви, че вече е напълно здрава, Сара без повече отлагане се залови с домакинските си задължения. По време на едно кратко събиране при затишие на войната в кухнята бе решено, че Естер ще продължава да изпълнява задълженията си на икономка. Щяха да й бъдат осигурени две помощнички и един мъж, който да поеме по-тежката работа.
Молси щеше да се разпорежда в кухнята с помощта на едно или две момичета. Сара мислено си отбеляза да поговори съвсем скоро с Джерико за необходимата помощ.
Големия Саймън не представляваше проблем. Мистър Мойер, с когото тепърва й предстоеше да се запознае, бе упълномощен да надзирава полските работници, но тъй като старецът притежаваше някои особени умения и можеше да върши доста неща, тя реши да поговори с управителя в най-скоро време.
Но първо трябваше да се разбере с Джерико.
Искаше й се да отлага колкото може повече.
След като се бе срещнала с Айвидейл, тя се бе признала за победена. Беше ли тази жена гостенка? Или бе прислужница? Или може би нещо друго? Беше ли се установила тук за постоянно?
Сара не бе сигурна дали иска да разбере истината, но този проблем трябваше да бъде разрешен. Бе възпитавана да уважава по-възрастните и цял живот го бе правила. С Норийн се бе провалила, а ето че сега и Айвидейл го правеше невъзможно. Сара не можеше да седи в присъствието на тази жена повече от две минути, без да се почувства непохватна, глупава или непривлекателна.