— Не си спомням да съм те питал, но Айвидейл не е тук, за да чисти.
— Така ли? А за какво тогава? Не, не ми отговаряй. Не искам да знам.
Сара изправи рамене и съжали, че изобщо бе повдигнала този въпрос. Искаше й се изобщо да не бе идвала в Уайлд Оукс. И никога да не се бе срещала е Джерико Уайлд.
Не, не искаше това. Независимо по каква причина съдбата бе пресякла пътищата им, тя не съжаляваше за нито един миг оттогава насам.
— Е, добре. Можеш да продължаваш в този дух и да си построиш любовното гнезденце. Не ме интересува какво правите двамата, стига да не се налага да налитам на нея всеки път, когато се обърна. — За да подсили думите си, тя вирна брадичка, което беше голяма грешка, защото тона й даде възможност да види лицето му и…
И той се смееше!
Сара скочи на крака. За беда обаче настъпи подгъва на роклята си, залитна и щеше да падне по очи, ако Джерико не се бе пресегнал мигновено и не я бе уловил за раменете.
Продължаваше да се смее, но когато тя понечи да се отдръпне от него, смехът му заглъхна.
— Сара — каза той и ръцете му я обгърнаха по-плътно. — Защо ме излъга? Щях да се оженя за теб при всички случаи, тъй като и аз бях толкова отговорен за съсипаната ти репутация, колкото и Рикетс.
Тя вече имаше проблеми с дишането и с говора.
— Из-злъгала с-съм те? Но нали ти обясних всичко. Никога не лъжа, освен ако не се налага да пощадя чувствата на някого. Но в този случай не съм лъгала, защото наистина не знаех за жена му. В противен случай никога не бих…
— Ти ми каза, че си бременна. Доктор Уитърс твърди, че това е невъзможно.
— Е, значи всичко е наред. Няма да се наложи да даваш името си на детето на Арчибалд, а пък аз няма да надебелея като балон, което със сигурност щеше да ми попречи да си гледам работата.
Пръстите му се забиха в нежната плът и й причиниха болка. Когато започна да я разтърсва, тя понечи да го ритне и изстена, защото босите й пръсти се удариха в кожените ботуши.
— Престани! — запротестира Сара. — Известно е, че ти си по-силният от двамата, така че не се налага да го доказваш. Това, че си мой законен съпруг, не ти дава правото да се отнасяш с мен като е…
— Като с лъжлива малка кучка! А как един мъж трябва да се отнася с жената, която го е примамила да се ожени за нея с твърдението, че е била в леглото с мъж и носи детето му? — Очите му бяха пълни с укор, но ръцете разхлабиха хватката си.
— Откъде бих могла да знам, че не съм заченала? Както ти е известно, това би могло да се случи. Точно сега можеше да си изправен пред необходимостта да се грижиш за неколцина дребни Рикетсчета и нямаше да можеш да обвиниш никого, освен себе си.
Джерико бавно, с недоверие поклати глава.
— Ще си направиш ли труда да ми обясниш мотивите си?
Сара отчаяно се опитваше да измисли някакъв хаплив отговор, но нищо не й идваше наум. Никога не бе използвала остроумието си по този начин.
— Не — прошепна тя.
— И аз така си помислих. Мадам, ако изобщо забременееш, то, кълна се, ще бъде с моето дете.
Тя преглътна с усилие и се загледа в копчето на ризата му. То все още висеше. Беше убедена, че дрехата е била прана след онзи незабравим ден, но очите на Естер вече не бяха толкова силни. Дори да липсваха всички копчета, едва ли би забелязала.
Дали пък нямаше предвид, че да спи с него беше едно от задълженията й като съпруга?
От една страна, това я плашеше. Но пък, от друга, този човек, който доскоро й бе съвсем непознат, я изпълваше с трепетно очакване.
Насилвайки се да изглежда спокойна, тя каза:
— Е, поне най-болезнената част мина.
— Моля? — Той се облегна на библиотеката и плъзна ръце по раменете й, притискайки я опасно силно към слабините си.
Сара едва не се задуши. Усети, че лицето й пламна, но успя някак си да запази хладнокръвие. В края на краищата вече не беше неопитно момиче.
— Може би нямаш представа за това — започна тя, — но когато жените… Ами по-различно е. Или така поне мисля. Може би и мъжете първия път усещат болка. С теб беше ли така?
Сега беше негов ред да се изчерви.
— Сара, майка ти някога… Хммм… Обяснявала ли ти е тези неща?
— Имаш предвид за мъжа и жената?
Той кимна мълчаливо.
— Бях само на единадесет години, когато тя почина, а дълго време беше болна, така че естествено не сме говорили за… такива неща. Когато пораснах, там вече беше Норийн. С нея никога не сме говорили за нищо, но аз имам приятелка, която се омъжи в Илиной. Тя ми писа за тези неща. — Облекчена, че отново има контрол над положението, Сара запита меко: — Ти сигурно си го правил много пъти, нали? Достатъчно си възрастен за това, а пък и аз зная как стоят нещата с моряците.
— Така ли?