— И не само с моряците. Чувала съм, че повечето мъже си имат любовници. И тъй като сега търсиш къде да настаниш Айвидейл…
— Това ли наистина искам да направя?
— Ами да. Нали сам го каза.
За момент той изглеждаше така, сякаш се бе задавил е нещо.
— Остави Айвидейл на мен, ако обичаш.
— Точно това се опитвам да кажа — търпеливо обясни Сара. — Аз вече не съм дете, Джерико. Знам как се правят тези неща. Ти сигурно искаш да имаш наследник, което е съвсем естествено, но това е мое задължение. Исках само да знаеш, че разбирам…
— Да? Какво си мислиш, че разбираш, Сара?
— Ами, след като вие с Айвидейл… но смятах, че трябва първо ние двамата…
— Трябва да се погрижа първо за наследници от теб, това ли се опитваш да ми кажеш? И след това мога да си имам толкова любовници, колкото мога да задоволя?
Да задоволя. Изразът предизвика взрив от емоции, повечето от които Сара не можеше да разбере. Но онова, което разбираше, бе, че след като веднъж бе дала дума, трябваше да я удържи. Когато една жена няма нищо друго, освен гордостта си, нейната честна дума бе за нея всичко.
— В такъв случай можем да смятаме, че сме се разбрали по този въпрос — каза Джерико и преди тя да има време да разбере какво имаше предвид, той вече я носеше към вратата.
Сара сграбчи с ръце касата на вратата и се опита да го спре.
— Сега?
— А защо не?
— Ами защото още не се е стъмнило.
— От сигурен източник знам, че наследници могат да се правят по всяко време на денонощието.
— Да, но… Какво ще стане с вечерята? Трябва да поговоря с Молси за храната, която най-много обичаш.
— В това отношение никак не е трудно да ми се угоди.
— Така ли?
Тя му хвърли пълен с отчаяние поглед и Джерико бе готов да отстъпи. Жената или бе шокиращо невежа, или продължаваше да го мами. За нищо на света не можеше да проумее какво си мислеше, че ще спечели с това, че се прави на толкова опитна. Той можеше да открие истината веднага щом успееше да свали тази широка рокля и да вдигне краката й.
Значи я беше боляло, така ли? Нямаше представа какво бе успял да й направи Рикетс, но със сигурност знаеше какво не бе направил.
— Естер! — извика Сара, докато той забързано я дърпаше през коридора.
— Няма значение, Естер! — каза Джерико, когато икономката надникна през вратата на салона. — Двамата със Сара имаме да свършим една работа. След това веднага ще слезем долу.
— Защо трябваше да казваш това? — яростно прошепна Сара. — Сега всички ще разберат какво правим!
— Да не би да предпочиташ да го направим пред публика?
— Джерико, за бога!
— Естер ще намери начин да задържи останалите двама долу — дори ако й се наложи да ги върже за печката.
Сара отпусна рамене и въздъхна. Вдигна поли и затича боса нагоре по стълбата, следвана плътно от Джерико, който бе вперил поглед в равномерно движещите се бедра и жадно вдишваше аромата на цитруси и подправки, който сякаш я следваше навсякъде.
Ентусиазмът му растеше. Най-после щеше да се люби с нея. Отначало по стандартния, общоприет начин. Поне първите няколко пъти. Веднага щом я накараше да забрави какво бе правила с Рикетс, щеше да й предложи да опитат някои по-вълнуващи пози. Бе научил как да задоволи една жена от онези, за които удоволствието беше професия.
Сара очевидно нямаше представа как да достави удоволствие на един мъж, което правеше още по-любопитен факта, че така силно го привличаше. Без да прави каквито и да било опити да бъде съблазнителна, тя стъкми огъня, затвори завесите, след това се наведе над леглото и грижливо отметна завивките, сякаш беше най-обикновена прислужница, а не жена, която за първи път ще се люби със съпруга си.
Развеселен, но и е растяща възбуда, Джерико се облегна на вратата, за да я наблюдава как се движи из стаята, как проверява дали каната е пълна е вода. Вдигна едно одеяло и го разгъна. Точно смяташе да й каже, че няма да има нужда от него, защото и бездруго ще й стане горещо, когато видя, че тя покрива с него огледалото.
Отдръпна се от вратата и запита:
— Защо правиш това?
— С одеялото ли? — Лицето й пламна. Дори на слабата светлина можеше да се забележи неудобството й. — О, ами моята приятелка… от Илиной… Нали си спомняш, че ти говорих за нея? — Той кимна и се запита каква ли още глупост му предстои да чуе. — Тя чела в една книга за… ами за онези домове… ти знаеш кои… в Лондон. Сигурно няма да повярваш, но имало един, в който леглата били оградени от всички страни с огледала. Можеш ли да си представиш нещо по-срамно?
Джерико беше вече убеден, че жена му се нуждае от опитна ръка, която да я отърве от шокиращото невежество и от невярната информация, пристигнала от Илиной.