Или поне забеляза устните му да се движат и долови една дума, която беше чувала само веднъж през живота си, когато момчето, което бе помагало на Саймън, бе изпуснало брадвата и бе отсякло върха на ботуша си.
Покорно тръгна към леглото, но преди да бе направила и две крачки, Джерико я улови и я притисна към себе си. Устните му намериха нейните в една нежна целувка и само за секунда от главата й се изпари всяка трезва мисъл.
Езикът му изучаваше устата й. Той имаше вкус на бренди и на нещо още по-опияняващо. Нещо тъмно, тайнствено и съблазнително.
Много бавно я пусна на пода. Тя се облегна на него и усети сковаността на тялото си.
— О, Сара, бих искал да не ти причинявам болка, но…
Тя вече изпитваше болка, която й беше позната, защото се връщаше всеки път, когато той я докосваше. Нещо средно между болка и сладостно удоволствие. Нещо между глада и преситеността, което беше абсурдно. Искаше й се да се потърка в нещо, както котка в крака на масата. Но в Джерико, а не в някаква мебел. И тъй като вече бе изгубила всякакъв контрол върху действията си, тя направи точно това.
С помощта на устните, езика и ръцете си той продължаваше да я отдалечава все повече и повече от земята и да я води към някакъв нов, непознат и вълнуващ свят. Притисната до него, извиваше тялото си и усещаше как неговото все повече се сковава.
— Господи!
— Сара, не мога да чакам… — изстена той.
— Искам… Моля те! — Не знаеше какво точно иска, но беше сигурна, че Джерико и само Джерико може да й го даде, а ако не го направи, тя щеше да умре.
— Нека да… — Той се отдръпна и започна да дърпа дрехите си. На всички страни се разхвърчаха копчета, но нито единият от двамата не обърна внимание.
Сара се зае да разкопчава панталона му и смътно си припомни, че бе правила това и преди. Разбърза се инстинктивно, страхувайки се, че някой може да дойде и да им попречи.
— Как се?…
— Така — прекъсна я той и постави ръката й върху предната част на панталона.
Сграбчвайки вълнения шевиот с ръка, тя го смъкна от слабините му. Кокалчетата на пръстите й се допряха до пламналата, втвърдена плът, оградена с гъсти косми, и тя се наведе, за да погледне онова, което бе открила.
Боже господи!
— Не ме гледай! — прошепна той.
— Но аз искам да те гледам. Искам…
— Аз също. Любов моя, аз също!
Двамата изведнъж се оказаха голи и обзети от свян, какъвто не бяха изпитвали преди. Това продължи само няколко секунди, но бе достатъчно за Сара да си помисли: Няма да стане. Трябва да има някакъв друг начин да се…
Мислите на Джерико бяха по-различни. Тя е прекалено миниатюрна. Господи, наистина е най-красивото нещо на света, но е прекалено мъничка. Там, вътре в нея, няма да има място за мен!
— Мила, не искам да ти причинявам болка… Никога не бих го направил… — Гласът му беше напрегнат, дрезгав и изпълнен е копнеж.
— Не ме е страх. И сега ме боли. Направи нещо! Накарай това чувство да изчезне. Моля те, Рико!
Можеше да направи това за нея. Можеше да задоволи копнежа, който я изгаряше. Беше изненадан, че тя изпитва подобно чувство, защото за всички други жени, с които бе спал, това беше само част от представлението. Част от онова, за което мъжът плащаше: преструвката, че и тя, наета само за час, изпитва същата страст, както жадният за сексуално облекчение клиент.
Простата логика му доказваше, че това не е така. През годините няколко жени го бяха учили как да ги задоволява, но времето струваше пари, а той се съмняваше, че някоя от тях би заменила златото за удоволствието.
— Цялата трепериш — прошепна той.
— Ти също.
Ние сме чудесна двойка, помисли си Джерико. Вдигна я леко в прегръдките си и каза:
— Не се плаши, Сара. Ще те сложа в леглото, а след това ще направя… Всъщност няма точно… — Господи, как можеше да обясни подобно нещо на една толкова невинна жена, без да се изрази вулгарно?
Той не беше покварен. Искаше само да й достави удоволствие. Искаше да направи това, което предстоеше, за нея красиво. Искаше да й покаже колко много означава за него.
Но как би могъл да й го обясни? Как да намери най-подходящите думи? Господи, та той беше само един недодялан моряк!
— Сара, опитвам се да ти обясня, че има начини… — Положи я на леглото и изруга наум. — Няма да ни отнеме много време. Ще се опитам да облекча болката ти, а после ще те оставя сама да решиш, обещавам ти.
Деветнадесета глава
Отначало се чуваше само тежко дишане и тихи въздишки.
— Това ли е начинът? — започна Сара, но устните и ръцете на Джерико я накараха да се задъха. Едва сега осъзна колко малко знае. Тя беше интелигентна и разумна. Как можеше да не знае? Всяка жена трябваше да бъде наясно с тези неща, защото как иначе щяха да се появяват бебетата?