Само едно от децата успя да отвърне. „Да - беше ми прошепнала тя. - Да." На всеки въпрос, на всяка болка - промълвено да.
Остра кашлица привлече вниманието ми към противоположната страна, където една позната глава с рошава коса се бореше да се изтръгне от хвърленото над него одеяло в бебешкосиньо. Той се опитваше да се изправи на лактите си, а гръдният му кош се тресеше от усилието. Но това, което ме притесняваше, бяха неравномерните му плитки вдишвания, както и начинът, по който ръцете му трепереха, докато поддържаха тежестта му.
- Чакай - казах аз, проправяйки си път към него. - Моля те, всичко е наред. Просто се облегни назад.
Очите на Лиъм бяха широко отворени, обрамчени с червено и все още избледняващи синини. Ръцете му под него поддадоха и без да се замислям, смогнах да го хвана за раменете и леко да го положа на гърба му. Очите му така и не напускаха лицето ми. Синьото бе някак по-бледо, по-ярко и стъклено от треската.
- Внимателно - прошепнах аз. След като докоснах горящата му кожа, усетих ръцете си точно толкова студени, колкото и празни бяха, щом ги отдръпнах.
- Какво става? - тихичко попита той и се опита да преглътне. - Какво... се случва?
- Дунди просто отиде да вземе нещо - казах нежно аз. - Ей сега ще се върне.
Лиъм кимна едва-едва и затвори очи, простенвайки. Протегнах ръка, за да поместя къдрещите се краища на косата от челото му, когато той се обърна към мен и се насили да отвори клепачите си.
- Ти си... невероятно красива. Как се... казваш?
Думите изхриптяха и изсвистяха от него по спиращ сърцето ми начин, но така ме свари неподготвена с последователната си мисъл, че ми отне няколко мига, за да успея да му отговоря.
- Руби - повтори той с топлия си, галещ южняшки акцент. - Като от песента Ruby Tuesday- ли? Това е страхотно.
И тогава изражението на Лиъм се измени напълно. Веждите му се сключиха в напрегната концентрация, а устните му заповтаряха тази дума отново и отново. Беззвучно.
Руби.
Клекнах долу до него, приплъзвайки кофата. Подпрях се на ръка на земята край обърнатата му нагоре длан.
- Руби - повтори той с леко замъглени очи. - Ти... Коул каза... Той ми каза, че не сме се срещали, и аз си помислих... Помислих, че всичко е било сън.
Вдигнах парцалчето до лицето му и запонах да чистя с нежни движения мръсотията и саждите от него. „Така няма никакъв проблем", убеждавах се сама. Не го докосвах директно. Наболата му брада изстърга, докато я бършех с парцалчето. Фокусирах се върху дребния малък белег в ъгъла на устните му. Стараех се да не положа моите точно на същото място, независимо колко се разтапях по него.
- Сън ли? - настоях аз, като се надявах да го накарам да продължи да говори. -И какъв беше този сън?
Не беше... Не, това не бе възможно. Бях виждала хора, които ставаха объркани, след като бях бърникала из спомените им, оплесквайки малко детайлите, но в ума на Лиъм бях проверила и извадила всяко напомняне за себе си. Бях се заменила с въздух и сенки.
На устните му се прокрадна лека усмивка.
- Хубав.
- Лий...
- Аз трябва... Ключовете...? - Гласът му ставаше по-нежен. - Ще идем да вземем... Мисля, че Зу е... Тя е там между щандовете с... Онзи с...
Щанд?
- Не искам тези момчета... да я видят. Те ще ги наранят. И двамата...
Дръпнах се назад, но ръката на Лиъм някак откри моята на земята и пръстите му се вплетоха в нея, задържайки ме намясто.
- Какви момчета? Зу е в безопасност. Никой няма да я нарани.
- В „Уолмарт"... Аз й казах. Казах й да отиде с... Тя тръгна с... Не, ама къде е тя? Къде е Зу?
- В безопасност е - успокоих го аз и се постарах да издърпам ръката си. Хватката му бе здрава, все едно искаше да ме принуди да разбера нещо. И колкото повече се напрягаше, толкова по-трудно му беше да диша. Вдигнах свободната си ръка и я притиснах към бузата му, навеждайки се над лицето му. -Лиъм, погледни ме. Зу е в безопасност. Трябва да... да се успокоиш. Всичко ще е наред. Тя е в безопасност.
- Безопасност - думата звучеше някак куха. Той затвори очи. - Не изчезвай отново. - Прошепна той. - Не отивай... там, където не мога да те последвам. Моля те. Умолявам те. Никога вече...
- Ще стоя тук до теб - отвърнах и погалих бузата му с палец.